Всеки от нас в този свят има своя собствена задача, своя собствена роля. Можем да си представим света като цветна мозайка, където всяко „стъкълце“ със своя цвят и форма стои на своето място, допълващо общата картина в света.
Разнообразието е прекрасно, защото в основата му лежи животът. В ежедневието ние рядко мислим за това. И често приемаме едни хора за умни и интелигентни, а други за глупави. Но това е грешен подход. Те не са „глупави“, само мислят и действа по различен начин.
Но тук нищо не може да се направи. Хората винаги се стремят да дадят някаква оценка. И човек често забравя, че „другите“, не означава нещо „лошо“. Но така се увеличава взаимната толерантност и интерес.
Разбирането е единствения начин да се намали враждебността, която хората изпитват едни към други.

Казват, че когато Бог иска да накаже някой, лишава го от разум. Но ако иска да накаже другите, той лишава някой човек сред тях от чувство за хумор.
Способността да се смееш на себе си е голямо изкуство. Това качество е необходимо всеки да развива в себе си.
Който не може да превърне трагедията в драма и комедия, не може да анализира ситуацията.
Ако успеете да останете в каква да е трагична ситуация спокойни, ще можете да откриете причината за случилото се и пътя за нейното решение. Именно това помага на човек да не остава дълго в осъждение и оплакване.
За това не се огорчавайте ако сте станали за смях, всеки от нас, колкото и да се пази рано или късно се оказва в тази роля. Погледнете на ситуацията с хумор.
Хуморът е подарък от сърцето, той запазва човека от обидата, агресията, отмъщението, осъждението…..
„Ако човек ви е излъгал един път, той е мошеник, но ако е направил това два пъти, вие сте глупак“. Тази мисъл на Проспер Мериме трудно бихме  оборили.
За да се чувстваме добре трябва да се научим да мислим и да умеем да се посмеем над себе си.