Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.

Един ден съпруг и съпруга решили да не отварят вратата на никого.
На сутринта били събудени от звънене на вратата. Погледнали и видели, че са родителите на мъжа, но не им отворили.
След известно време отново се позвъняло. Този път били родителите на жената. Те пак нямало да им отворят, но жената се разплакала, мъжът я съжалил и отворил вратата.
Минало време. Родили им се четирима сина, а на петия дъщеря. Мъжът дал голямо угощение и бил много щастлив. Приятелите му го попитали:
– Защо толкова много се радваш? По-рано, когато се раждаха синовете ти, не беше толкова щастлив.
Той се усмихнал и казал:
– Роди се тази, която ще ми отвори вратата!

По едно време с родителите си се преместих на друго място да живея. Учителката ми беше същински дракон. Тя имаше собствена система за разпределяне на учениците по чиновете.
Класната стая беше разделена на две зони – за умни и за глупави.
Когато постъпих в това училище, тя ме подложи на малък тест. Аз не се справих добре с въпросите за дробите и бях изпратена в половината на двойкаджиите.
След няколко месеца учителката си промени мнението за мен и ме премести при умниците. Трябваше да си сменя мястото с най-добрата си приятелка.
Така че горчивите уроци на живота започнах да получавам много рано. И първият от тях беше:
„Не бъди толкова умна, иначе ще загубиш всичките си приятели.“

Тази забавна история е станала в окръг Хериск Каунти, щат Тексас. За родителите на две деца, живеещи в тих квартал, това изобщо не е било смешно.

Една вечер те чули странни звуци от предавателя на радиогледачката. Устройството е било инсталирано до кревата на двегодишната им дъщеря. Чували се ругатни и то от мъжки глас.

Преди две години бащата Марк Гилбърт купил интернет камера за наблюдение на двегодишната си дъщеря. Това е много полезно устройство. По всяко време може да се види как детето спи или се събужда.

Когато родителите чули гласа, си помислили, че непознат чрез взлом е влязъл в дома им. Те отишли в стаята и чули как някой крещял на дъщеря им Алисън, наричайки я по име я карал да се събуди. Когато отворили вратата видели, е гласа идва от радиогледачката.

Изведнъж камерата се включила към тях и хакерът започнал да ругае родителите и да ги наричали „глупави идиоти“. Бащата бързо изключил устройството от контакта.

Както се оказало по-късно, хакерът е получил достъп до камерата чрез интернет и е прочел името на момичето на стената.

Детето се е родило с дефект в слуха и носи кохлеарен имплант. За щастие, той се изключва по време на сън, така че момиченцето не е чуло тези лоши неща, които са казани от неизвестния нарушител.

Това е станало в края на 1960 г. Австрийците Ентони Брук и Джон Рендал отгледали лъвче останало без родители. Нарекли го Кристиян. Задачата на приемните родители била, да подготвят лъвчето за живот в естествена среда.

Историята за връщането на питомеца е доста интересна. Но кулминацията на тази епопея е била срещата на „родителите“ със техния син, година след като бил пуснат на свобода.

Кристиян въпреки прогнозата на скептиците, не забравил своите възпитатели и при срещата си с тях изразил голяма радост.

Тази среща е станала символ на най-добрите отношения между човека и животните.