11-годишно момче е станало най-младият студент в историята на Texas Christian University.
По думите на родителите му 11-годишният вундеркинд Carson Huey-You е показал своите изключителни умствени възможности още на 2 години. Той четял цели глави от книги. На три години започнал да дели и умножава.
На 5 години тръгнал на училище, но учителите разбрали, че няма какво да му преподават, неговото обучение е завършило много по-рано. На десет години завършил средното си образование и пред родителите му стоял въпроса в кое висше учебно заведение да го запишат. Той сам взел решение и избрал Texas Christian University.
При постъпването му в университета имало малко проблеми, при попълване на необходимите документи, заради рождената дата на Carson, но всичко се уредило.
Увлеченията на този малък гений са такива, каквито са на момчетата на неговата възраст. Обича да играе на конзола и да гледа „Междузвездни войни“. Но плановете му удивително се различават от тези на връстниците му. Той мечтае на 20 години да получи докторска степен.

Живели в едно село двама братя. По-големият се оженил и останал при родителите си, а малкия заживял на края на селото.
Живели в трудни времена, макар че работили много, не били богати.
Веднъж се оказала лоша година. Малкият брат си помислил: „На брат ми му е трудно, жена с деца, родителите ни, всичко на него чака. Ще му занеса няколко сноп от моите запаси“.
Решил и тръгнал. По пътя в тъмното се разминал с човек, който също носел снопи, но не му обърнал внимание. Когато се върнал в дома си видял, че има толкова снопа, колкото преди да тръгне.
Отново взел четири снопа и тръгнал към брат си и пак се сблъскал с непознатия в тъмното, в него той познал ….. собствения си брат.
По-големият брат също си помислил:“Навярно по-малкият ми брат е в нужда, трябва да му помогна“.

Това беше наистина подтискащо. Блъснато бебе в количка . Открадната кола. Избягал от местопроизшествието шофьор. Полицията го залови чак на 100 километра от мястото произшествието..

Бебето беше откарано в интензивното в критично състояние и не се знаеше дали ще оживее. Родителите не бяха разгневени, а сломени от мъка. Те само стискаха ръцете си пред входа на отделението и хапеха безпомощно устни.

И като си помисли човек какви хора има само. След като мине всичко той ще продължи да си живее все едно нищо не е станало. А момиченцето беше само на осем месеца. Утре може и да го няма.

– Такъв човек трябва да го затворят до края на живота му. Да го заключат и да захвърлят ключ някъде, – мърмореше един от санитарите.

Умиращо бебе, колко много мъка и стрес.

Лекарят излезе спокоен и усмихнат:

– Да, – каза той, – детето ще се оправи и ще живее. Влезте да видите колко е жизнерадостно. Усмихва се на всички.

Детето им ще живее. Родителите бяха развълнувани. В очите им образите се размазаха от нахлулите  там сълзи.

Децата са много наблюдателни и често ни изненадват с умозаключенията си.
За тях света е игра, който трябва да опознаят. Няма по-добри имитатори от тях. Те попиват всяка дума и действие от околните и най-вече от родителите си, като разсъждават според опита, който са придобили.
Веднъж малко момченце наблюдавало баща си и решило да му помогне, като се помоли за него:
– Господи, отнеми колата на баща ми. Той вече втори ден й се моли ……

Лято е. Родителите изпращат малкия си син на гости при баба му и дядо му. По пътя детето е съпроводено от баба си.
Автобусът лети. Покрай него минават малки селца, високи дървета, гори и бълбукащи чешми. Край пътя има доста малки паметни плочи, напомнящи жертвите от пътно транспортите произшествия станали на това място.
Детето се обръща към баба си и пита:
– Какви са тези паметници? Защо са поставени тук?
Бабата неохотно обяснява:
– Станали са катастрофи, аварии и някой е загинал …. Пристигнали са бързо до края си…..
На внукът изскочиха очите от уплаха. Паниката надделя и детето едва не изкрещя:
– Ой, …… авария!