Един млад човек на име Добромир имаше мечта. С нея заспиваше и с нея се събуждаше. Мечтаеше да спечели много пари, за да си купи нова кола.

И това се случи. Най накрая се изпълни заветната му мечта.

Автомобилът бе  лъскав, очарователен и ненагледен.

Един ден Добромир съвсем безшумно се движеше по пътя с него.

Изведнъж момче, което стоеше край пътя, взе камък от земята и го хвърли по колата.

Добромир забеляза злосторникът. Това бе момчето, покрай което мина преди малко. То му махаше с ръка да спре, но той не му обърна внимание.

Добромир даде колата назад и се приготви да се скара на момчето, дори да го напердаши, когато чу хлапето да казва:

– Простете ми, чичко.  Ще ви кажа, защо го направих. Моя брат е инвалид, той падна, заедно с инвалидната количка. Ровът е много дълбок, а на мен не ми стигат силите, за да го изтегля. Ако не бяхте преминали край мен без да спрете, нямаше да хвърля камък по колата ви.

Добромир се смути:

– Отдавна ли сте тук?

– Вече четири часа се мъча да го извадя, но … не можах, – повдигна безпомощно рамене момчето. – Брат ми си повреди сериозно крака, а се задава дъжд.

Добромир дойде до рова и видя безпомощно седящото момче в инвалидната количка, която се бе килнала на една страна. Сърцето му се сви, а гневът му отстъпи и се стопи.

В очите на инвалида се четеше нечовешка болка. Добромир успя да извади момчето за един час. Когато всичко приключи, той усети радост в сърцето си. Сега даже бе по-щастлив от времето, когато купи своята мечтана кола.

Добромир не забрави урока,който получи от момчето.

Какво ще стане, ако не откликнеш на зова за помощ? Към теб ще полети камък….

Продължава изгонването на арабите от защитената от Египет територия на ивицата Газа, а през това време военните унищожават палестински села по границата, като част от така наречената „буферна зона“.
Странно е, но на обществеността, включително арабските представители мълчат по този въпрос. Египетските власти вече са  заявили, че няма да се въздържа от предприемането на мерки срещу мюсюлманските духовници, ако под джамиите, в които те служат, бъдат намерени контрабанда тунели. За това е писано в египетските медии.
Египетската армия е унищожила повече от 800 домове. И това не е предела, планира се буферна зона да отидат до 500 метра навътре в Газа и, 13 километра по протежение на границата с Египет. В допълнение, на границата е планирано да се направи ров 20 метра дълбок и толкова широк.
Към края на миналата седмица 200 семейства от бъдещата „буферната зона“ вече са приели компенсации, за да се изселят от домовете си. 680 семейства все още се отказват от получаването на обезщетение.
Президентът на Египта Абдул Фатах аль-Сиси се е аргументирал за необходимостта от тези действия със скорошния терористичен акт в град Ел-Ариш върху египетските части на Синайския полуостров, в резултат на което са загинали 31 египетских войника от въоръжените сили.
На катарския телевизионен канал „Ал Джазира“ действията на египетските власти се сравняват със събитията от 1948 г. – Накба или „катастрофа“ на арабски – когато арабите е трябвало да напусне територията на бъдещата еврейска държава след поражението си в арабско-израелската война. В същото време, египетската информационна агенция „Ал-Ахрам“ твърди, че в Газа жителите се отнасят с разбиране към тези дейности, тъй като „терористите са превърнали живота им в истински ад“.

Здраво укрепената и смятана от съвременниците за непревземаема крепост Варна е останала под властта на Византия повече от петнадесет години, след като Асен и Петър са освободили България от ромейско робство. Тя била завзета с тридневен пристъп едва през март 1201 г. от Калоян.
За освобождението на Варна цар Калоян приложил един непознат за времето си прийом. Той заповядал да се построи огромна обсадна кула, висока колкото градските стени и с ширина на крепостния ров. Българите изтикали тази машина до стената и като я използували едновременно за стълба и мост, нахлули в крепостта, сломили съпротивата на защитниците и върнали Варна към отечеството.

Тази необичайна постройка се е появила в един малък холандски град при реконструкцията на стара брегоукрепваща стена.

Уникалността на моста се състои в това, че се намира под нивото на водата. Той се явява част от бреговата укрепителна линия построена през 1628г., с помощта на която били свързани няколко градове и села чрез пясъчни и камени валове. При случай на отбрана по време на война, с помощта на тези валове, района можел да се залее с вода.

От разстояние мостът не се вижда. Стърчат само главите на минувачите. Ако човек се приближи може да види само много тесен ров.

Мостът остава сух по време на дъжд, а валовете от двете страни на брега отвеждат излишната вода. Нивото на водата в канала остава непроменено.

Синахериб възтановява древния град Ниневия и го обявява за своя столица. Градът остава такъв до залеза на Асирийската държава.

Името му дала Нин, великата Богиня на Двуречието. По времето на Сенахериб блестящите фасади на дворците се оглеждали в река Тигър. Столицата била оградена с крепостна стена наречена “ С ужасяващия си блясък поразява  враговете.“ Нейните основи били каменни блокове с широчина 10 метра и височина 24 метра. Покрай стената минавал ров широк 42 метра. За да влезеш в града трябвало да пресечеш 15 порти. Пред „Градинската порта“ бил прехвърлен каменен мост, който бил истинско чудо на архитектурата.

Великолепният палат на Синахериб „Който няма равен на себе си“ се издигал в западната част на столицата. Владетелят събарял всички съществуващи сгради, които пречели на строежа на двореца. Край него бил засаден огромен парк с какви ли не растения и плодни дръвчета.

Прокопани били изкуствени канали, по които се стичали планински потоци, спускащи се от 50 километра разстояние. Царят използвал диги, за да оформи големи водни пространства, където живеели различни водни птици, а край тях глигани и елени.