Всеки човек си има свой набор от суеверия и той не се старае да ги променя през целия си живот. Понякога се случва към този набор да се прибавят и нови суеверия. Хора, които са привикнали да живеят в условията на десетки и хиляди суеверия, обикновено са осигурени със всичко необходимо в живота. Те имат стабилна работа, дом, семейство и съвсем не лош доход. Те са готови да правят какви ли не странни неща, за да постигнат по-голямо благополучие, страхувайки се да не загубят това, което имат.
Има специална група хора, която се отнасят с голямо уважение към суеверията. Такива  са спортистите. Ако един спортист преди състезание е направил нещо и след това е победил, това действие се повтаря преди всеки старт.
Например известната фигуристка Мария Бутирска преди да излезе на леда слага в устата си парче лимон. Тя казала, че е прочела колко много може да й помогне витамин С и за това решила преди всеки старт да употребява цитрусови плодове.
Елена Исинбаева имала странен ритуал. Тя се пъхала под килим преди овчарския си скок на височина, но това не й пречело да спечели поредния си медал.
Обикновените хора също вярват в суеверия. Класическото вярване е, че ако черна котка ти пресече пътя, няма да ти върви. Но има и хора, които вярват, че суеверията са глупости, които само пречат на нормалния живот на човека.
Много психолози предлагат, поради нарастващия брой суеверия, да се говори открито за тях, за да се избегне появата на много комплексирани личности. Тези комплекси не трябва да определят поведението на човека и да го правят роб на обстоятелствата.

Веднъж Хаздрубал, когато бил суфет на Картаген навестил един от първенците Халаним.
Някакъв роб му съобщил:
– Халаним не е у дома.
Суфетът знаел, че човека си е вкъщи, но не казал нищо.
Когато Халаним му върнал посещението, Хаздрубал му извикал:
– Не е у дома!
Халаним познал гласа му и огорчен му го казал:
– Защо ме лъжеш? Добре познавам гласа ти….
Тогава суфетът отговорил:
– Хубава работа! Аз повярвах на роба ти, а ти не искаш да повярваш на мен самия!

С помощта на смазването се пускали кораби във водата
Ето защо през Средновековието хелингите, наклонени брегови площадки за изваждане и пускане на корабите във вода, били покривани с отвратително хлъзгава животинска мазнина.
На робите се падала рискованата работа, да избутата подпорите под кораба.
В последният момент робът е трябвало да се махне от пътя на кораба. Ако се подхлъзнел, кораба го смазвал, а ако оживеел дарявали му свободата.

Когато човек страда, той остава сам, вслушва се в тишината. Страданието разсейва угризенията, хвърля го в обятията на разкаянието. Но разкаянието не може да освободи човека, защото ще се появи ново безрасъдство, което ще прогони разкаянието и ще предизвика гняв.

Но аз съм роб на Господа. Чрез своите заповеди, своята благодат Той подлага живота ми на опасност. Но вярата ми в Него, изгонва ужаса, който изпитвам.

С Него живея извън пределите на този свят, подпомогнат от вярата.

Вярата започва там, където свършва разума.

Някои смятат, че  за да постигнат успех им е нужна власт.
Чарлз Макелрой веднъж се пошегувал: „Властта е чудесен кратко действащ  антидепресант“.
Придобитата власт действа, когато човек е в състояние да поддържат своята собствена вътрешна свобода. В противен случай „владетелят“ сам попада в конкретна зависимост или става роб на всеки, който му е подчинен.
Добре е ако получената власт се използва за благото на хората. В противен случай такава власт вместо очаквания успех в живота разкрива груб егоцентризъм, който се явява  спирачка за каквото и да е развитие. Такава „спънка“ може да разруши душата и личността на имащия власт, дори да го доведе до деградация, водеща до самоубийство.
Ако не можете да реализирате правилно някаква власт не а пожелавайте. Чрез нея може да задоволите собственото си его, но ако тя не облагодетелства всички останали хора, тя ще ви унищожи.