Семената на сминдуха са използвани като подправка и лечебно средство още в миналото от египтяни, гърци и римляни.

Заради антисептичното му действие сминдуха се употребява за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се приема за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт.

Китайски лечители го предлагат на мъже с репродуктивни проблеми.

Свежите листа и клонки на сминдуха са богати с етерични масла, витамини – витамин С и други ценни вещества.

Чубрицата и сминдухът в шарената сол имат способността да пробуждат сетивата. Със своето силно ухание в миналото сминдухът се е използвал за свестяване на хора, изпаднали в безсъзнание.

Сминдухът стумулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Освен това подобрява апетитът и възстановява силите на организма.

Сминдухът е популярна подправка, която у нас вирее почти навсякъде, но най-често се среща в Североизточна България.

Освен като неделима  съставка на шарената сол, сминдухът се използва при приготвяне на суджуци, наденици, пъстърма и други деликатеси от месо и риба.

Свежите листа и клонки на сминдуха служат като добра подправка на ястия от месо. Сминдухът отлично се комбинира и с други подправки като чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен.

Сминдухът притежава свойството да поема лесно миризми, за това трябва да се съхранява отделно.

Ако се запекат, семената на сминдуха, те придобиват характерен аромат на ядки.

Малки количества чимен, другото име на сминдуха се съдържа в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основната съставка на сместа „панч форон“ от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен „кмели-сунели“.

За това съществуват много теории. Ето и една от тях.
Територия на Северна Африка на запад от Египет, древните гърци и римляните наричали Либия дълго време, тъй като там са живели племена, които римляните наричали „Livs“. Всичко, което се е намирало на юг от Либия, означавали като Етиопия.
През 146 г. пр.н.е. Рим побеждава Картаген. На окупираната територия от война, която сега е Тунис, е основана колония. На тази колония е дадено името „Африка“, тъй като по тези места са живеели местните войнствени племена афарики.
Според друга теория, жителите на Картаген, наричали хората, които не живеят в градовете „афри“, която идва от финикийски афар – прах.
След като римляните победили Картаген, използвали думата „афри“ за името на колонията. Африка постепенно става известна като земята от останалата част на континента.
Съществува и друга версия. Според нея името „Африка“ са измислили арабите. Арабските географи отдавна са знаели, че Азия и Африка са разделени от Червеното море. Арабската дума „фарака“ се превежда като „разделям“ или „отделям едно от друго“.
От думата „фарака“ арабите образували думата ‘Ифрикия“, именно така те наричали четвъртия континент. Древното име може да се преведе като „разделен“.
За това е писал арабският учен от 16 век Махмуд ал Вазан. По-късно Ифрика се превърнала в Африка, което било свързано с особеностите на чужди имена в различни езици.

Първите топки, направени от римляните, били от защити едно за друго парчета животинска кожа, пълни с въздух. По-късно през Средните векове, топките се правели от свински пикочни мехури, пълни с въздух. Странно, как ли са ги надували?
Първите топки за голф са били кожени торби напълнени със сварена птича перушина. Те летели много добре, преди да ги навали дъжда, тогава подгизвали и се късали.
През 50-те години на 19 век на някого му хрумнала идеята, че топките от голф могат да се правят от саподила. Но те не летели по права линия, като старите, за това преди това трябвало да се издраскат и износят.
Оказало се, че неравната повърхност на топката за голф захваща въздуха в миниатюрни вдлъбнатинки. Турболентния въздух се завихря около захванатия въздух и всъщност това е причината за по-бърз полет. За това и модерните топки за голф имат малки вдлъбнатинки.
Топката за крикет се върти само хоризонтално. Но при висока скорост, въздушната турбулентност я кара да се отклони, ако ръбът на шева й е гладък. Затова някои играчи на крикет заглаждат топката, като я търкат в панталоните си.
При скорост по-голяма от 100 км в час топката може да се отклони още повече. Особено ако ръбът на шева е неравен. За това някои играчи на крикет натриват топката с кал.
Топката за ръгби и американски футбол има заострени краища. Когато се хвърли напред, тя понякога отскача високо, понякога ниско. За това трудно се хваща, но лесно се хвърля.

Традицията да се носят брачни халки на средния пръст е дошла от египтяните, които са ги възприели от римляните и гърците.
Средновековните автори са предположили интересно обяснение на тази традиция.
През безимения пръст преминава «vena amoris» – вената на любовта, която идва направо от сърцето.

Думата „варвар“ е възникнало в Древна Гърция. Така наричали всички чужденци, които не говорели гръцки. За гърците неразбираемата реч на чужденците звучала като „вар-вар“.
Римляните взаимствали тази дума, наричайки варвари всички народи, освен себе си и гърците.
Разбира се арабите също попаднали в този списък. Те адаптирали тази дума и нарекли всички не-араби от Северна Африка бербери.
По-късно думата „варвари“ влязла в много други езици с аналогично значение, обозначавайки чужденците, които били представители на чужда и непозната култура.