Минчо живееше със семейството си в града. Родителите му рано починаха, но на село остана баба му Кера. Тя го отгледа, докато порасна и се задоми.

Днес беше събота и той реши да прескочи до нея, да я види.

Старата жена го посрещна радостно. Поговориха си за неговата работа, за тая и оная комшийка, за скоро починалите в селото, …

Когато Мирчо реши да си тръгне, баба му се засуети. Тя никога не го изпрашаше с празни ръце, но днес долапа ѝ беше празен, а козата не беше си дошла, та да му издои малко мляко.

Какво да прави? Не беше редно да го изпраща так.

Изведнъж тя хитро се усмихна и хвърли пред себе си стар хляб. Няколко кокощки от съседния двор плахо пристъпиха към примамката. Грабваха по малко парченце и се дръпваха настрани. Скоро кокошките се престрашиха и започнаха да кълват по-близо.

Баба Кера с една цепеница удари тази, която беше най-близко и бързо я омота в престилката си. Останалите кокошки крякайки, се разбягаха.

Съседката Дина, дочула тревожните крясаци, започна да кътка кокошките си. Чуваше се как ги брои.

– Керо, – извика тя, – у вас ли е червената ярка?

– Няма я,  Дине, няма я, – каза баба Кера,

А през цялото време се кръстеше и повтаряше като скоропоговорка:

– Прости ми, Господи. че излъгах! Прости ми, Господи, че излъгах!

Баба Кера отряза главата на червената кокошка, натопи я в горещата вода, оскуба я. След това бързо я уви във вестник и я подаде на Минчо,

– На да си свариш чорбица. Да прости Господ, но нали така казват: „Който има две ризи, да даде едната на този дето нема“, а Дина има много кокошки.

Ето така изтълкува Божията повеля баба Кера.

За да изпереш малка вещ, като бельо, чорапи, тениска и риза, не ти е нужна пералня, нито легени или корито. Достатъчно е да имаш здрава найлонова торбичка.
Такава „пералня“ се побира във всеки джоб и „се задвижва“ с вашите ръце.
За да изперете, трябва да вземете здрава найлоновата торбичка, за по-сигурно вземете 2 или 3 и ги сложете една в друга.
Поставете това, което ще перете в пакета, поръсете с щипка прах за пране или сложете малко парченце сапун.
Залейте всичко с топла вода, така че да покрива дрехата. Изкарайте от пакета всичкия въздух. След това силно го завържете еластична връзка или проводник.
Това е всичко. Пералнята е готова за работа. Ако имате достатъчно време, може да оставите бельото така 2-3 часа, като от време на време разтривате с ръце пакета.
Всъщност процеса на пране се заключава в разтъркването и месенето на пакета, без да прилагате големи усилия. Разтворът прониква в бельото и го изпира. Процесът е много по-бърз, отколкото в автоматична пералня. За качествено изпиране са необходими няколко минути. В това може да се убедите, като наблюдавате, как бързо се замърсява разтвора в плика.
Бельото се изплаква по обичайния начин, като се сменя водата няколко пъти.
С помощта на тази проста техника, винаги можете да имате чисто и свежо бельо и дрехи в почти всяка ситуация.

Мария седеше на дивана, сложила крак върху крак. Тъмно кестенявата ѝ коса падаше върху лицето и хвърляше сянка върху бузите, челото и устните ѝ. Върху бледосинята си рокля тя съсредоточено нанизваше причудливи и менящи цвета си мъниста.
Това би била една прекрасна картина, ако в нея нямаше известно напрежение, едва доловимо във въздуха. Тодор веднага го усети щом влезе в стаята.
Той не обичаше тези моменти. Тодор много обичаше Мария, но тези нейни промени го плашеха. Тя от весела и ласкава се превръщаше в мрачна статуя. Най-страшното беше, че в такива моменти Тодор не знаеше какво да прави. Докосваше я, а тя стоеше като очуждена. Всяко докосване предизвикваше напрягане у нея.
А когато погледнеше Тодор в очите, той усещаше мълчалив и тих укор или още по-лошо, някаква далечна неземна тъга. Фразите ѝ обикновено бяха едносрични. Тялом беше в стаята, но в действителност я нямаше там.
– Мими, какво те притеснява? – най-накрая Тодор реши да наруши тишината.
Мария повдигна вежди в недоумение и едва каза:
– Всичко е наред.
– Да отидем да изпием по едно кафе, да се разходим, – с малко по-весел тон предложи Тодор.
Тя само повдигна рамене, изразявайки безразличие. Отново замръзна и забрави за неговото присъствие.
Тодор нервно закрачи из стаята, влючи телевизора с желание говорът да разкъса тягостната тишина.
Той тръгна към прозореца и се замисли. Вече от 5-6 години бяха заедно. Толкова много се обичаха, отношенията им бяха нежни и искрени и никога не им бе скучно, когато бяха заедно. Винаги имаха какво да си кажат. Но тези пристъпи на меланхолия го събаряха.
Какво ли става в главата ѝ? В такива моменти Тодор изпитваше раздразнителност, неразбиране, съжаляваше я, чувстваше собственото си безсилие, а понякога изпитваше неприязън.
На него му се искаше да си върне веселата и безгрижана Мария. Желаеше да я хване за раменете, да я разтърси леко и да ѝ каже:
– Остави всичко това! Не се разкисвай! Всичко ще се оправи.
Но той знаеше от опит, че това не помага. Това състояние може да отнеме различно време, кога повече, кога по-малко… единствено можеше само да чака.
Тодор я погледна, тя все още седеше на дивана. Изведнъж някаква изненадваща нежност нахлу в него. Той дойде до нея, седна на дивана. Прегърна я, притисна я нежно към себе си и я целуна по главата. След известно време почувства как тя се отпусна в обятията му, а ризата му се намокри на рамото….
Той я галеше по главата, а тя все по-силно се притиакаше към него. Мънистата, като ярки дъждовни капки се посипаха по пода.
– Всичко ще се нареди, ще видиш, – нежно ѝ шепнеше той, – аз съм с теб не бой се…..

Голяма красива църква. Проповядвал пастор. По време на своята проповед, той забелязвал един човек на последния ред с каубойска шапка, мърлява риза и дънки. Веднага след проповедта пасторът отишъл при мъжа.
– Здравейте, господине. Радвам се, че сте дошли в нашата църква. Моля ви, преди да дойдете следващия път, помолете Бог за съвет как да се облечете.
Една седмица по-късно, по време на проповета пасторът забелязал същият мъж. Той пак бил облечен със старите окъсани дрехи и нахлупил протърканата си каубойска шапка. Пасторът едва съумял да довърши проповедта до края и веднага отишъл при мъжа.
– Нима не ви помолих да попитате Господ, как трябва да се облечете за църква?
– Да казахте ми.
– И вие помолихте ли се?
– Да, помолих се.
– И какво ви каза Бог?
– Той ми каза, че не знае, тъй като нито веднъж не е бил тук …..

Свекървата се готвела да отиде на гости при сестра си. Щяла да отсъства доста дълго време. Преди да тръгне извикала снаха си и й казала:
– Ето ти плат, докато се върна да ми ушиеш една риза.
След два месеца свекървата се върнала в къщи. Тя извикала  снаха си и я попитала:
– Уши ли ми ризата? Донеси ми я, да я облека!
– Вече я завършвам, – казала снахата, – останаха ми само подгъва, ръкавите, яката и гърба.
Може би свекървата се е прибрала много рано, иначе всичко щеше да бъде готово.