В Рига има много интересни места, но едно от най-хубавите е квартал Арт Нуво. „Квартал“ е условно обозначение, защото сгради в този стил са разположени из целия град, но най-голямата им концентрация е ограничена от улиците Strelnieku iela, Dzirnavu iela, Antonijas iela, Elizabetes iela, близо до парка Кронвалд.

В превод от немски Арт Нуво (Jugend) означава младост. Арт Нуво е модерен стил в Англия, сецесион във Франция, сецесион в Австрия, а руският сецесион е под влияние на германския, австрийския и френския.

Арт Нуво, както и изброените негови събратя, се отказва от правите линии и ъгли в полза на по-естествени природни форми. В природата не можеш да срещнеш нито прави линии, нито ъгли.

В този стил възниква интерес към използване на нови технологии от това време, като железобетон, бетон, стъкло, които спомагат да се осъществят и най-смелите идеи.

Появява се желание да се внесе красивото във всички форми на човешката дейност.

В този стил се използва циментова замазка с изображения на растения, дракони и жени.

През лято, туристи посещаващи Талин, Рига и Вилнюс ще имат обяд или вечеря, не само в нормалните ресторанти, но също така и на специални платформи, които са окачени на височина от около петдесет метра над земята.

Тези необичайни ресторанти са наречени „Вечеря в небето“. Посетителите идват тук не само да похапнат.

По време на вечерята, туристите могат да се възхитят на чудесната панорама, която се открива от „окачените“ платформи.

Има идея такива платформи да се използват при различни кулинарни фестивали.

„Небесния ресторант“ представлява платформа, на която са поставени маса и 22 стола около нея. За всеки стол има 4 предпазни колана, които се притягат около седящия на тях.

Готвачът и обслужващият персонал се намират вътре в масата и обслужват екстремните гастрономи.

През 1524 г. населението на Рига приело Реформацията, но в града се появили иконоборци.

Един от обектите на тяхното противодействие станала дървената статуя на Дева Мария, която била поставена в катедралата на Рига.

Тя била приготвена за изпитание във вода и хвърлена в река Даугава.

Но тъй като статуята не потънала, обявили я за вещица, което довело до по-тежко наказание – изгаряне на клада.

Такъв паметник има в Рига.
27 неродени каменни бебета лежат на бетонния мост в центъра на града. Тези малки момиченца и момченца никога няма да видят слънцето, защото не са им дали възможност за това.
Те са се превърнали в скъпи козметични средства, но не са им дали право на живот.
До всяко дете има каменна плоча върху, която на три езика, кратко и ясно е обяснено, защо това малко човече не може да живее, защо неговото сърчице е престанало да бие.
Абортът е отнел всяка възможност на това неродено дете да твори и създава.
Докога? Те също имат право на живот!