Богат турист закупил в Италия ценна картина от Ренесанса.

За да не го задържат на митницата, помолил познат художник да нарисува върху картината някакъв прост пейзаж.

След като се прибрал у дома, туристът дал картината за реставрация.

След два дена, реставраторът звъни на клиента:

– Горният пейзаж е свален. Под него се показа картина от епохата на Ренесанс. Под нея излезе портрет на Мусолини. Да продължа ли работата или това е достатъчно.

Своята известна „Божествена комедия“ Данте е нарекъл просто „Комедия“.

По това време съществувало строго деление на поемите: високия жанр, където трагедиите се пишели само за сериозни неща на латински; нисък жанр – комедии за по-светски неща, които имали щастлив край и се пишели на говоримия тогава език.

В „Божествената комедия“ се засягат сериозни теми, но „вулгарният“ италиански език на поемата не позволил да я нарекат трагедия.

А думата „божествена“ добавил след смъртта на Данте друг поет от началото на Ренесанса Джовани Бокачо.

Някои художници от Ренесанса, за да създадат своите ескизи са използвали камера обскура, която била оптическо устройство, чрез което се правели оптични изображения на обектите.

Това не било само някаква кутия, а цялата стая с дупки в стените и тавана.

Сложността на този метод се състояла в това, че рисуването ставало в пълна тъмнина.

Друг майстор на светлосянката Караваджо отишъл още по-нататък. На платната му били забелязани следи от флуоресцентни вещества.

Изследователите смятат, че в основата на тази субстанция стои прах от смлени светулки.

Малцина знаят, че домашният кабинет като такъв е навлязал в живота сравнително скоро. За създаване на шедьоври гръцката интелигенция е използвала таблички и папируси, разположени навсякъде, където им е било удобно.
Римляните ограждали извесно пространство или слагали щора около малко пространство във вътрешния осветен двор.
Чак в епохата на Ренесанса са се появили първите, приличащи до някъде на съвремените, кабинети. Това било място за уединение, четене или за среща с партньор в неформална обстановка.
Днес кабинетът се е превърнал в пълноправно допълнение към нашия дом. Това не е само мястото, където се намира библиотеката и компютъра, а и зона за отдих. Стопаните обикновено слагат в него диван, понякога бар и маса за сервиране, както и различни колекции и всякакви добре изглеждащи неща.
Оформянето на кабинета е в зависимост от материалните възможности и вкуса на собственика. Основната препоръка на дизайнерите е да се използват топли, пастелни цветове в декорацията на стените. Ако децата са налице, е полезно да се направи допълнителна изолация за шума и другите звуци, за да не се пречи на работата в кабинета.
Без значение какъв е стилът на подредбата в кабинета, неговите основни атрибути си остават същите – стол и маса. Масата трябва да бъде широка и голяма, а столът достатъчно удобен.
При създаването на интериора в кабинета трябва да се помни, че  допълнението към работната площ е индикатор за състоянието на собственика, неговите вкусове и навици.

Може би първият признак на модерните времена е изобретяването на балатум. Ако искаме да сме стриктни, подово покритие направено от смес съдържаща смола, боя, восък и ленено масло нанесена в горещо състояние върху тънка основа е изобретено още през 1763г. Но това покритие е било нестабилно и бързо се е цапало.
Само след сто години британския фабрикант Фредерик Уолтон разработил евтина технология за производство на линоксин, който лежи в основата за производство на линолеума. Той доживял благополучно и до наши дни.
Днес това покритие преживява истински ренесанс. То изживява истински бум в търсенето и приложението в различни области на живота.
Например, компанията Forbo, която произвежда около 60% от линолеума в света е разработила специален продукт за офиси. Тази марка подови покрития е с ниско електрическо съпротивление, което намалява статичното електричество опасно при електронното оборудване.
Съществува вариант на линолеум за спортни съоръжения, който е по-стабилен и устойчив на повреди.