През 19 век железопътните линии в Америка рядко били оградени и по релсите често се мотаели неразумни бизони.
За да се справят с тази заплаха от 1860 г. оборудвали влаковете с „хващачи на бизони“ с клиновидна форма. Идеята била импулса на влака да избута животното от релсите без да го нарани.
Във Финландия лосовете причинявали фатални инциденти по пътищата. Когато автомобилът блъсне лоса, импулса на колата го изхвърляла нагоре. Лосът се пльосвал върху покрива на колата и с тежестта си смачквал и нея и шофьора ѝ.
Може би и на колите трябва да се монтират „хващачи на лосове“.

Жителите на едно от селищата в Пермския край усетили странен подземен удар, паралелно с това чули странно бучене.. Причината за това явление не е установена.
В този ден жителите почувствали някакво колебание под краката си. Това не предизвикало паника, защото в град Березники, където е станало това, са се срещали и други аномалии преди. Много рядко в дадения населен пункт е пропадала почва.
Такова „престъпление“ природата е извършила три пъти. Всеки учен има различно мнение по случилото се. Според заключенията на геолозите, районът е станал жертва на сеизмични вълни, зародили се в Кировска област. Други твърдят, че всичко е в следствие на използване на снаряди на полигона. Военните се оправдават, че гражданите са чули тътен, който изобщо не напомнял на взрив. Подземните трусове по никакъв начин не са свързани с огромен шум.
Ако има нови трусове, възможно е мащабите да бъдат по-големи. Пропадане на грунда е отбелязан още миналата година. Мястото на катастрофата се намира близо до управлението за изграждане на шахти. За последен път такова мащабно бедствие е станало тук през 2006 г. Тогава рудникът „Уралкалий“ бил потопен. След година пропада грунд край една фабрика, а две години по-рано дълбока яма се е образувала под железопътните релси.
Много учени са правили изследване на тези места, но нито един не е могъл да обясни причината за появата на това явление. Много експедиции са се върнали с празни ръце от там.

Стоях на перона, а погледа ми блуждаеше между хората. В тълпата едва различих детски глас:
– …отиде до будката от другата страна…и се връща направо през линията. О, не трябваше да мине по моста.
Обърнах се и видях ужас изписан на дребно детско личице.
– Той падна на релсите… – извика момиченцето до мен и се стрелна толкова бързо, че изпревари усилието ми да го спра.
Страдащият от асма гаров служител бе наблизо. Едва се движеше, но тук се оказа на висота. Бързо хвана момиченцето и го дръпна от идващия влак.
Толкова се бях объркала, че едва забелязах, как една летяща фигура в светлосив костюм скочи от отсрещния перон и се озова на линията. Човекът имаше само 10 секунди преди влакът да връхлети върху него. Дали успя да спаси падналото детето, трудно можеше да се разбере.
Експресът беше минал, но какво стана?
Когато облакът прах се разсея, железопътната линия се показа отново. Едва тогава видях, че момчето и спасителят му са невредими.
– Всичко е наред, – каза младежът подаващ малкото телце. – Той е повече изплашен, отколкото пострадал.
На перона отново стана тихо и спокойно, сякаш нищо не се бе случило.