Върховния главнокомандващ К. Рокосовский пишел мемоарите си. Помолил да му извикат генералът, който бил отстранен от командването на фронта.

Между тях се състоял следния диалог.

– Вие сте се оплаквали, че несправедливо сме ви наказали?

– Да. Работата се състои в това, че на мен непрекъснато ми се месеше в командването представител от центъра.

– Как ви пречеше?

– Той се намесваше в разпорежданията ми, свикваше съвещания, когато трябваше да се действа, даваше противоречиви указания….Обикновено заменяше командира.

– Така. Значи той ви е спирал. Но нали вие командвате на фронта?

– Да, аз…

– Партията и правителството са ви възложили такава голяма отговорност… Телефона връзка имахте ли?

– Да имаше.

– Тогава, защо не сте докладвали, че ви се пречи да командвате?

– Не смеех да се оплаквам от вашия представител.

– Ето, за това, че не сте вдигнали слушалката и не сте позвънили, в резултат на което сте провалили военна операция, сме ви наказали….

Генералът излязъл от кабинета на Върховния главнокомандващ с мисълта, че на него, комуто е бил поверен предния фронт, му е даден нагледен урок.

Фактори като тъга или ниско самочувствие, ни карат да правим лоши неща, или поне по-лесно да ги оправдаем.

Едно от известните изследвания на тази теория е започнало с оценка на личността в група от студенти с помощта на малък тест и е продължило с експеримент, в който им се дава възможност да излъжат някого за да спечелят пари.

Резултатите показали, че студенти, които са получили положителни отговори на теста, били много по-малко, от тези с отрицателните. Само помислете, колко често думите са по-болезнени и оскърбителни, отколкото такава оценка да чуем по свой адрес.

Коя е причината за това?

Изследователите доказват, че това се дължи на така наречените „разлики в самочувствието.“ Като цяло, хората с високо самомнение трудно обосновават какви да е неморални действия, тъй като това е в противоречие с тяхната представа за себе си.

Много е по-лесно да се излъже, особено ако се смята, че никой не се интересува от това, което правиш.

Голям метеорит с диаметър най-малко 30 см и скорост около 90 хиляди км/ч се е врязал в Луната. В резултат на това се е образувал кратер с диаметър около 20 м. Това е станало на 17 март тази година и е било фиксирано от астрономическите обсерватории.

Изкренето при удъра е било много ярко, а мощността на самият удър е съответствал на взрив от 5 тона тротил.

Космически обеки с такива размери почти всеки ден влизат в атмосферата на земята, където напълно или частично изгарят. Луната няма такъв космически щит.

Взрива на този метеорит на 17 март нагледно показва, колко опасно може да бъде усвояването на Луната от човека. Не трябва да се забравя и високата степен на космическа радиация.

На Марс този проблем е по-малък, защото планетата има малка защита, тънка атмосфера, състояща се от въглероден диоксид.

Освен това според новите изследвния ежегодно върху червената планета се взривяват около 200 метеорита и голяма част от тях са с диаметър 1-2 метра.

Какво ли очаква тези, които са се наели да колонизират Марс.

Основат на системата включва проектор, камера, компютър и софтуер за обработка на изображения. Камерата следи движенията на ръката на потребителя върху листа хартия.

С помощта на тази система може:

Да се импортират данни от документ на хартиен носител. Текст или изображения, които се отделя с пръст, се дигитализират и предават към компютър.

Благодарение на проектора върху лист може да се предава допълнителна информация, свързана с текста – например, снимки или видеоклипове.

Системата реагира само на движението на пръст. Размахването на ръце над всичко се възприема като желание за премахване на неверните резултати.

Планира се серийно производство на устройството да започне през 2014 г.

В портфолиото на Fujitsu има и други проекти, свързани с добавянето на интерактивност в реални обекти. Така компанията разработва „клавиатура без клавиши“: потребителят барабани с пръсти по масата, камерата улавя движението му, а компютър ги корелира с клавиатурно оформление.

Думата „миниатюра“ произхожда от латинското название на червена боя «minium». В оригинал означава антични и средновековни картини в жанра илюминирани манускрипти.

Заради малкия размер на картините и наличие на представка «мини» в думата, по-късно са е получило етимологична метаморфоза.

В резултат на това миниатюри започнали да се наричат всякакви малки картини, особено портретните.

От живописта термина е нахлул и в литературата, където с него се обозначават малки произведения.