Фактори като тъга или ниско самочувствие, ни карат да правим лоши неща, или поне по-лесно да ги оправдаем.

Едно от известните изследвания на тази теория е започнало с оценка на личността в група от студенти с помощта на малък тест и е продължило с експеримент, в който им се дава възможност да излъжат някого за да спечелят пари.

Резултатите показали, че студенти, които са получили положителни отговори на теста, били много по-малко, от тези с отрицателните. Само помислете, колко често думите са по-болезнени и оскърбителни, отколкото такава оценка да чуем по свой адрес.

Коя е причината за това?

Изследователите доказват, че това се дължи на така наречените „разлики в самочувствието.“ Като цяло, хората с високо самомнение трудно обосновават какви да е неморални действия, тъй като това е в противоречие с тяхната представа за себе си.

Много е по-лесно да се излъже, особено ако се смята, че никой не се интересува от това, което правиш.

Голям метеорит с диаметър най-малко 30 см и скорост около 90 хиляди км/ч се е врязал в Луната. В резултат на това се е образувал кратер с диаметър около 20 м. Това е станало на 17 март тази година и е било фиксирано от астрономическите обсерватории.

Изкренето при удъра е било много ярко, а мощността на самият удър е съответствал на взрив от 5 тона тротил.

Космически обеки с такива размери почти всеки ден влизат в атмосферата на земята, където напълно или частично изгарят. Луната няма такъв космически щит.

Взрива на този метеорит на 17 март нагледно показва, колко опасно може да бъде усвояването на Луната от човека. Не трябва да се забравя и високата степен на космическа радиация.

На Марс този проблем е по-малък, защото планетата има малка защита, тънка атмосфера, състояща се от въглероден диоксид.

Освен това според новите изследвния ежегодно върху червената планета се взривяват около 200 метеорита и голяма част от тях са с диаметър 1-2 метра.

Какво ли очаква тези, които са се наели да колонизират Марс.

Основат на системата включва проектор, камера, компютър и софтуер за обработка на изображения. Камерата следи движенията на ръката на потребителя върху листа хартия.

С помощта на тази система може:

Да се импортират данни от документ на хартиен носител. Текст или изображения, които се отделя с пръст, се дигитализират и предават към компютър.

Благодарение на проектора върху лист може да се предава допълнителна информация, свързана с текста – например, снимки или видеоклипове.

Системата реагира само на движението на пръст. Размахването на ръце над всичко се възприема като желание за премахване на неверните резултати.

Планира се серийно производство на устройството да започне през 2014 г.

В портфолиото на Fujitsu има и други проекти, свързани с добавянето на интерактивност в реални обекти. Така компанията разработва „клавиатура без клавиши“: потребителят барабани с пръсти по масата, камерата улавя движението му, а компютър ги корелира с клавиатурно оформление.

Думата „миниатюра“ произхожда от латинското название на червена боя «minium». В оригинал означава антични и средновековни картини в жанра илюминирани манускрипти.

Заради малкия размер на картините и наличие на представка «мини» в думата, по-късно са е получило етимологична метаморфоза.

В резултат на това миниатюри започнали да се наричат всякакви малки картини, особено портретните.

От живописта термина е нахлул и в литературата, където с него се обозначават малки произведения.

Госпожа Х бе жена на средна възраст. Тя започваше деня с молитва и някоя глава от Новия завет, която след това разясняваше с по няколко думи в училището за деца към църквата.
В едно от тези разяснения тя се спря на думите „Искай и ще ти се даде“ и каза, че който искрено се моли за нещо и силно желае да го има, може да бъде сигурен, че молитвата му ще бъде чута.
Изглежда, Сашо остана поразен от нейното тълкование и страшно се зарадва на възможностите, които то разкриваше. Реши да проверя на практика казаното. Впрочем той вярваше напълно на госпожа Х и нито за миг не се съмнявах в резултата.
Помоли се за кейк. Мимето носеше всяка сутрин в училище голямо парче торта. Тя винаги го криеше, но когато Сашо свърших молитвата и се огледа, парчето стоеше, кажи-речи, пред него, а Мимето се бе обърнала на другата страна. Никога в живота си не се е радвал повече.
Сашо стана вярващ. До този миг безбройните му желания все още бяха останали неизпълнени, но сега беше открил разковничето и смяташе да ги задоволя до едно.
Ала тази мечта, както повечето други мечти в живота, си остана напразна. През следващите два-три дни се молеше така, както никой не се е молил. Много искрено и горещо, но нищо не излизаше. Откри, че и най-горещата молитва не беше в състояние да му донесе отново парче торта. И стигнах до извода, че ако човек държи на парчето торта и не сваля очи от него, няма защо да го тревожат молитвите на някого си.
Нещо в поведението и настроението му бе обезпокоило майка му.  Тя го повика настрана и взе да го разпитва доста загрижено. Отначало Сашо се дърпаше и не искаше да й кажа каква промяна е станала с него, защото това щеше да наскърби нейното сърце, но накрая призна със сълзи на очи:
– Вече не съм християнин.
Съкрушена, тя го попита:
– Защо?
– Защото разбрах, че съм бил християнин само заради облагите — обясни Сашо, – и сега тази мисъл ми е непоносима, това е толкова недостойно.
Тя го притисна до гърдите си и взе да го успокоява.
Майка му си имаше доста главоболия с него. Сашо бе тонизиращо средство за нея, бе нейна скъпоценост. Досега тя не си бе давала сметка за това, но сега разбираше, че е така.