Дръжте на фокус това, което ви сближава, а не това, което ви разделя
Мозъкът след раждане работи странно и ако няма главното, което отговаря за отношенията, двамата съпрузи могат да се разделят.
След раждането на детето всичко допринася за умора, недостиг на сън, нови отговорности, които се изливат върху вас, 24 часово безпокойство за детето, еднообразие, рутина ….
А като се прибави и фиксирането върху малките неща, които мъжът ви не прави, както трябва или изобщо не върши – вътре във вас се натрупва обида, недомлъвки, раздразнение. Чувства, които убиват любовта!
Веднъж прочетох нещо, която ми помогна да осъзная какво да правя. Не си спомням точно текста, но смисълът беше такъв:
“ …. Разбрах, че през последните години обръщах внимание само на това, което той прави погрешно или когато не ми помага. Всеки ден се готвех за това, че скоро ще остана сама да живея. И аз започнах да си правя „резерви“. Изграждах си броня, ставах безчувствена и равнодушна. Въпреки че бях омъжена, живеех сама. Цялата ми енергия отиваше не към това да запазя отношенията си, а да се подготвя за тяхното разрушение!“
Помислете, спомнете си вчерашния ден. Вашите действия спомогнаха ли за заздравяване на отношенията с мъжа ви или за тяхното разрушаване?
Ако си поставите като приоритет да съхраните любовта в семейството, то в периода, когато имате малки деца, това ще ви помогне в отношенията с мъжа ви.
Помислете и размишлявайте!

Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

В началото на 60-те във Варшава в ресторанта „Под крокодила“ международния майстор по шах граф Казимир Плятер обичал да играе на пари.
Полските играчи не харесвали надутия граф и решили да му дадат урок. За целта се обърнали към Михаил Тал, който цял живот си мечтаел да играе с графа.
– Плятер няма да те познае, – успокоил Тал един от приятелите му, –  защото навсякъде той вижда само себе си.
Михаил направил прекрасен спектакъл. Отначало, както се очаквало, загубил няколко партии, съблазнявайки графа, а после, когато залозите пораснали, го разгромил и го накарал да се раздели с три хиляди злоти, огромна сума за това време.
Парите били спечелени по честен начин, но тази весела „шахматна компания“ успяла да унищожи почти всички резерви на „Крокодила“.
На следващия ден Казимир Плятер гледал по телевизора, как шахматния крал при огромна публика играел няколко партии едновременно.

Голяма част от съвременните микрочипове, при достатъчно малък пробив, излизат от строя. За това експерти от Калифорнийския технологичен институт решили да дадат на микросхемите някакво подобие на имунитет, така че те да могат да се възтановяват при поредния пробив.
Учените са се опитвали да решат задачата с помощта на микроскопични сензори, които да следят за температурата на микросхемата, силата на тока, напрежението и мощността. Получената информация отива в микропроцесор, който анализира състоянието на чипа и при необходимост го регулира.
На миниатюрен усилвател, която се превръща в експериментален чип са инсталирани над 100 хиляди микроскопични транзистори, някои от които са резервни. В случай, че някой от транзисторите откаже да работи,  централния процесор  преразпределя задачите на резервните транзистори.
При настоящото проучване учените са изследвали 20 микросхеми. Освен това регенериращата система консумира много по-малко енергия и ефективност й е много по-висока.
Самовъзтановяващите се чипове в бъдеще, могат да се използват за почти всяка електроника – от мобилни телефони до сензори и радари. В идеалния случай, тези чипове ще бъдат защитени от токови удари и прегряване, както и физически щети.

Интересен въпрос.  Не бих могла да назова точната сума, намираща се в света. Единствено достъпна информация за това може да се добие от паричния агрегат М1. Под този термин се разбира сумата на парите в обращение, депозити, търсене, банкови резерви, както и някои други високоликвидни форми на пари.

В края на 2008 г., размерът на паричния агрегат се оценява на 18.5 трилиона долара. Три четвърти от тези средства представляват четирите световни валути: евро, щатски долар, японска йена и китайски юан.

Като знаем съотношението между М1 и обема на наличните пари, може да се предположи, че „купът” ще възлиза на 5-8 милиарда долара.

Защо са толкова малко?

Днес в основата на световната икономика, отдавна има „фалшиви” кредитни пари и такива парични производни на тях.

Истинската наличност на пари в този поток е само една десета част от него.