Архив за етикет: режим

Електрическа триколка се движи с 80 км/ч

Повечето страни юридически ограничават максималната допустима скорост за електрически велосипеди в градските условия. По правило, горният праг е 30 км/ч.
На свой ред, електрическият транспорт предназначен за лоши пътища, не попада под това ограничение. Наскоро, компанията Odyssey, със седалище в Милуоки, е въвела легнала триколка с четири кВт електромотор, който е способен да ускори до 80 км / ч.
Превозно средство, което е резултат от пет годишна работа, предлага гъвкаво управление на потреблението на енергията. При използване на двигателя, като единствена движеща сила заряда на сменяема батерия ще издържи за около 80 километра. Ако се активира режима на поддръжка, при който велосипедиста трябва да върти педалите, то йонно литиевата – батерия ще издържи за 130 километра. Зареждането от контакт отнема около три часа.
Трифазният мотор се управлява от бордов компютър, който идва с предварително програмирана граница за мощност е 1 к.с. Въпреки това, ако е необходимо, потребителят може да изберете такава настройка, че новият продукт ще бъде в състояние да осигури 0.1 до 5.3 к.с.
Велосипедът е комплектуван с дискови спирачки, има солидна стоманена рамка и тежи 48 кг.

В някои провинции на Ирак в учебната програма е включено християнско образование

Целта на тази стъпка се явява вследствие на защитата на сирийския език, който се явява основа на всички езици в християнските деноминации в страната.
Министерство на образованието в Ирак е включило в програмата сирийско и християнското образование в 152 училища на Багдад, Киркук и Ниневия.
Министерството се надява да спре вълната от емиграция на християнските общности, която се е разраснала след падането на режима на Хюсеин.
Християнско образование ще получат повече от 20 хиляди студенти. Съвета на католическите епископи ще представи програма за обучение през следващата година.

Сталин замълчал

Мария Юдина, известна пианистка, получи плик, в който имало 20 хиляди рубли, това били много пари по това време.
Съобщили й, че това е направено по личното указание на другаря Сталин.
Юдина е била сред любимите пианисти на Йосиф Сталин. Една нощ през 1944 г., когато Сталин чул по радиото концерт за пиано номер 23 от Моцарт в нейно изпълнение, очите му се напълнили със сълзи и той веднага поискал да се направи запис, за да го има винаги при себе си.
Въпреки признанието на лидера, пианистката останала безкомпромисен критик на режима. И когато й била дадена награда от Сталин, тя я дарила на православна църква, за „безкрайни сталинистки грехове“.

Получавайки парите тя седнала и написала писмо на Сталин:
„Благодаря Ви, Йосиф Висарионович, за Вашата помощ, аз ще се моля за вас ден и нощ и ще моля Бог да прости греховете Ви пред народа и страната. Бог е милостив, Той ще прости. А парите давам за ремонта на църквата, която посещавам“.
Трудно е да се повярва, че може да се каже такова нещо на вожда……
„Думите й звучаха неправдоподобно, – пише Шостакович, – но тя никога не е лъгала.“
Своя разказ за тази невероятна история Шостакович завършва така:
“ На Юдина нищо не направили. Сталин замълчал“.

Сиса

Когато в Гърция избухна дълбока финансова криза и бездомните нямаха пари за нещо „по-прилично“, в Атина се появи такива глупост като „Сиса“. Само за две евро можеш да получиш една доза от него.
Сиса е смес от кристален метамфетамин с Бог знае какво още. Тук се влага всичко, до което могат да достигнат ръцете на наркодиларите: киселина от акумулатора, маслото на двигателя, шампоан и дори проста готварска сол.
Когато в Гърция настъпи режимът на строгите икономии, стана още по-лошо. Уличните наркомани престанаха да търсят, поради недостиг на финансиране. Забраните не работеха, бедните ставаха по-бедни, дилърите си потриваха ръцете.
Сиса, както и повечето евтини опиати, предизвиква маса опасни ефекти. Безсъние, както и различни мании, сърдечни удари, не зарастващи рани…
Някои отчаяни хора, гледат на увеличаващата се армия армия, от любители на Сиса и твърдят, че благодарение на този наркотик Гърция е обречена.

Оплакване

В диплите на планината сред зеленина и тишина се е закътал малък санаториум. Тук често идват хора да се насладят на природата, да променят градската обстановка и да се допитат до съветите на лекар.
Правят се множество процедури, прилага се определен режим за хранене и всичко, което е необходимо за подобряване на вече съсипаното здраве на хората.
Често могат да се срещнат по двама и дори самотни индивиди, обикалящи по пътечките посипани със ситен разноцветен пясък.
Днес бай Георги не беше нещо в настроение. Задяваше се с всеки и в нищо не можеше да му се угоди.
Срещна лекуващия си лекар и започна да се оплаква:
– Докторе, не мога да дишам.
Лекарят изненадано го погледна:
– Как така? Тук въздуха е толкова чист!
– Именно защото е много чист, – поде с хитра усмивка бай Георги, – аз съм привикнал да виждам това, което дишам.