Тъкмо сте приключили с една книга и искате следващата да е подобна на нея. За това ще ви помогне новата система, която ще изгради структурата на историята на прочетеното от вас и ще ви предложи нещо подобно по стил.
Програмата е разработена от Джозеф Редингтон и негови колеги. Тя сравнява текста, обръща внимание на относителната честота на употреба на отделните думи и визуализира получените данни.
Например, ясно ще се различава глави написани от първо и трето лице в сегашно и минало време.
Инструментът е подходящ за наблюдение и координация на текста, като сценарий , статии от списания и т.н., който е написан от няколко души. Програмата не по-лошо от човек избира книгите. Когато  „чете“ произведението, тя рисува дървовидна структура, в която близки по стил части се групират заедно и лесно е да се забележи, кое парче е по-особено.
Възможно е системата да се окаже полезна за начинаещ автор. Тя ще му помогне да отстрани неравностите в стила и ще го сравни с произведенията на популярните автори. Така той може да разбере дали ще има успех на пазара или пред издателя.
Що се отнася до система за автоматично препоръки,  тя е широко известна в света на музиката,  която се основава на алгоритъма Project Music Genome. Потребителят отбелязва любими песни и групи и след това се наслаждава на предложената селекция. С новата система нещо подобно се получава и за книгите.

Живял един поет. Той пише стихове с дълбок философски смисъл. Носел своите стихотворения в различни списания и издателства, но те не ги публикували. Редакторите се позовавали на факта, че неговите стихове са в противоречие с гледната точка на обществото, че неговата поезия не подтиква към положителните и творчески мисли, а срещу тях и тези стихове няма да принесат полза, а само ще навредят.
Един ден поетът решил да излезе на улицата и да прочете стиховете си на минаващите. Той избрал един булевард, който вечерно време бил особено оживен и започнал да чете стиховете си. Около него се събрала тълпа. След няколко стихове между хората се породили оживени дискусии. Хората се разделили на две, едните защитавали стиховете, а другите ги отричали. В спора се намесил и поетът. Той започнал ревностно да защитава творенията си. Постепенно се отдръпнал на страни. Разбрал, че е дал повод на всеки да говори за нещо свое. Неговите стихове никой не запомнил.
И тогава на поетът дошла друга идея. Той се отправил в покрайнините на града, където живеели бедни хора, много от тях били неграмотни.
Застанал на един кръстопът и започнал да чете стиховете си. След известно време, той бил заобиколен от хора, които го слушали затаили дъх. Той продължил да чете и видял, че много от хората се просълзили. Когато свършил го аплодирали, дошли стиснали му ръката и му благодарили.
– Харесват ли ви стихотворенията ми? – попитал поетът.
– Стиховете ви са много красиви! – казали хората.
– А какво ще кажете за дълбокият им смисъл? – попитал поета, искайки да разбере публиката си.
– Ние нито едно стихотворение не разбрахме, – казали хората. – Ние и половината от тези стихове не знаем. Но думите в тях са красиви, гладко са свързани, в тях звучи музика. Дошъл си при нас и си ни донесъл тази красота. Толкова много си се старал за нас. И за това ти благодарим, че си го направил. На нас рядко ни обръщат внимание богатите и образованите, а ти дойде и ни донесе толкова много красота, благодарим ти.

Редакторите на изданието под името The Queen James Bible, твърдят, че тя е преработка на The King James Bible, като се е „поправило неправилно хомофобско тълкуване на Словото на Бога.“
Книгата е подготвена и публикувана в САЩ като резултат от продължаващите дискусии за еднополовите бракове.
„Не можете да изберете сексуалната си ориентация, но можете да изберете Исус Сега можете да изберете и Библия също.“ – Гласи мотото на книгата.
Книгата се продава в Интернет, но не са изброени имената на редакторите и преводачите. „Бог“ е в списъка като автор,а „Исус Христос“ като издател.
Такава гавра с Бог и Словото Му не бях срещала до сега.

Това е механически музикален инструмент. Вържи му заплата, пусни му една идея и завърти дръжката.
Ако искаш да опустошиш душата на един младеж, трябва да го направиш журналист. Той гледа като останалите случващото се, но по своему си го обяснява. Трудно можеш да го накараш да повярва нещо. Той мисли преди всичко за опакото на нещата.
Редакторът, който намусено казва:
— Трудно ше се съглася с това! Колко съм ги писал и аз такива сладки приказки!
Сътрудникът по изкуствата казва:
— Колко много съм хвалил и музиканти и артисти, без да знае някой какви са били всъщност мислите ми за тези хора…
Най-накрая и коректорът чете, че в Нова Зеландия имало 390 хиляди автомобили, и си мисли:
— Кой знае колко нули са прибавени или изпуснати по погрешка!
Онзи ден говорих с един журналист. И той ми каза:
— Всичко е добре, но ако решиш да пресметнеш, знаеш ли каква огромна маса хора се занимават с писане у нас! И те всички са жертви на Св. св. Кирил и Методий!
Незавиден е животът на фейлетониста! Какво печално поприще! Цял живот да стоиш настрана от живота, заврян в някой ъгъл на вестника и оттам непрекъснато да мърмориш като свекърва!