Болестите идват внезапно и ни изненадват. Понякога те тежат като дамоклев меч над главите ни. Това е още по-неприятно, когато такива неприятности споходят твой най-добър приятел.

Росен наскоро разбра, че Явор е болен от левкемия и е постъпил в болницата за химиотерапия. Те се познаваха от деца и бяха неразделни, докато всеки пое пътя в живота си.

Росен реши да посети приятеля си в болницата. Докато пътуваше натам, се питаше: “ Каква ли ще бъде реакцията му като ме види?“

Росен често посещаваше болни, това бе свързано с работата му. Той бе пастор на една църква. В повечето случаи такива срещи преминаваха неопределено.

Росен бе виждал в очите на безнадежно болните гняв, ужас, тъга, …, а той трябваше да ги насърчава и успокоява.

„Явор винаги е бил оптимист, – каза си Росен, – той винаги е гледал позитивно на нещата, но сега …..Дали пак ще има прекрасното настроение, с което не се разделяше никога?“

Оказа се, че Росен напразно се е притеснявал. Това първо посещение при приятеля му бе много насърчаващо, както и останалите през следващите няколко седмици.

В повечето случаи Явор беше весел, посрещаше хората, които го посещават радостно и се шегуваше с персонала на болницата. Макар и да не знаеше какви точно процедури го очакваха, той не губеше своя мир.

Още при първата им среща Росен го попита направо:

– Не се ли страхуваш? Живота ти е към своя край.

Явор се усмихна и отговори на приятеля си:

– Ако това е краят, добре. От какво да се страхувам. Аз зная къде отивам.

Това бяха думи изпълнени с вяра. Прекрасен пример за хората, които го заобикаляха.

Явор знаеше, че всички преминаваме през изпитания, но щом сме приели Спасителя, Той никога няма да ни остави сами.

Изследователи от университета в Лунд са изобретили най-бързата камера в света. Тази джаджа снима със скорост пет трилиона кадъра в секунда, достатъчна за да се визуализира движението на светлинния лъч.

На новата камера може да улови едно събитие, което се случва за 0.2 трилиона част от секундата.

За да демонстрират работата на технологията, учените са снимали движението на фотоните. В резултат на това на снимката изглежда бавна, но скоростта на частиците в изображенията е 617 милиона мили в час.

Технологията работеща с устройството се отличава от обикновена камера.

Кадърът съдържа четири изображения, последователно снимани с лазер. Всяка светкавица съдържа уникален код, чрез чиято комбинация се декодира и разделя изображението с помощта на ключ за шифроване.

Оптимизирайки всеки кадър, учените увеличават скоростта на снимките и създават поредно изображение с по-голяма продължителност и детайлизация.

Те искат да използват технологията за изследване на химичната реакция при горене на молекулярно ниво.

Създателите на новата камера са сътрудничили с немска фирма за изграждане на работещ прототип. Очаква се, тя да бъде готова след няколко години.

Отдавна хората са обърнали внимание на това, че растенията се подчинява на определен ритъм, което е свързано с редуването на сутрин, обед, вечер и през нощта.

При растенията са се изработили приспособителни реакции за тези явления, които са се фиксирали в генетичния апарат. Те имат свой „биологичен часовник“, на който се подчинява целия живот на растенията.

Този дневен ритъм или цикличност е особено очевидна в растенията, които отварят и затварят своите цветове в различни часове на деня.  Изследователи са открили, че работата на „биологичния часовник“ е свързано с действието на захарта в клетките на растенията, образуващи се при фотосинтеза. По някой растение може да се определи точното време на деня.

Още в Древна Гърция и Рим са правели цветни лехи, на които са засаждали растения, разтварящи своите чашки в различно време на деня.

По-късно Карл Линей е съставена таблици с помощта, на които може да се създаде цветна леха часовник от растения, с които да се определя времето.

На 16 декември 1997 г. по японската телевизия показали 38-та серия на анимационния сериал „Покемон“, в който имало кадри с особено интензивни и ярки атаки на Пикачу, редуващи се с червени и сини проблясвания на светлина.

При много деца това предизвикало болезнена реакция, която приличала на епилептичен припадък. Общо 700 деца постъпили в болница.

За наличие на неразположение, са заявили много повече деца. Лекарите смятат, че тези симптоми са предизвикани не от самото предаване, а от масовата истерия около него.

Дори сред децата постъпили  в болница се намерили такива, които се престорили на болни, за да не ходят на училище.

Соробан (算盤)  е уникална японска система за смятане, която е възникнала в Япония през 15-16 в. преди новата ера. Прародителят на японския Соробан е древноримското устройство Абак, използвано за броене през 5 век.

Соробан е дървено сметало с нечетен брой вертикални спици, където всяка е цифра. Често цифрите са 13, но могат да бъдат и повече, което дава възможност да се работи и с много големи числа и дори да се представят няколко числа на едно сметало.

На всяка спица има 5 кокалчета, където четирите, които се намират по-ниско се наричат „земни“ и представляват една единица. А горното, отделено от долните с дървена рамка е „небесна“ и е равна на пет „земни“.

Соробан широко се използва за обучение при смятане в началното училище в съвременна Япония. Някой смятат, че този метод има редица предимства в сравнение с традиционното обучение на хартия и с калкулатор.
Използващите при смятане Соробан, развиват творческо си мислене, тренират бързина на реакциите при изчисляване на големи числа на ум. Тази уникална японска система осигурява хармонично развитие на интелекта на японците като цяло.