Ганчо и Слави вечно спореха, но в тези им разговори всеки откриваше нещо ново за себе си. Така беше и днес.

Пръв започна Ганчо:

– Ако смяташ, че ще бъдеш страхотен, благодарение на нещо, което си постигнал, жестоко се лъжеш.

– Какво ще получа някой шамар не навреме?! – погледна го присмехулно Слави.

Ганчо никак не се смути от реакцията на приятеля си и продължи настървено:

– Величието идва от смирението и прошката към другите.

– Да, прощавам на всеки? – изгледа го изумен Слави. – Да не си луд?

– Бъди малко по-щедър в своята милост, – посъветва го Ганчо.

– Как си го представяш това?

– Без Бог трудно би го постигнал.

– Какво може да ми помогне Бог? – изсмя се Слави.

– Когато имаш грешна нагласа, гледаш по човешки на живота, а когато имаш правилно отношение, гледаш на живота по Божия начин, – заяви Ганчо.

– Какво значение има, как гледам на нещата? – сбърчи нос Слави.

– Когато осъзнаеш Божия план на мястото, където се намираш, ще се почувстваш по-спокоен, независимо от положението, в което си. Освен това, ако усещаш Божията ръка в ситуацията си, няма да скърцаш със зъби питайки: „Защо е необходимо, това да ми се случ….

– Е, аз често питам, особено, когато нещата се развиват зле, – прекъсна го Слави.

– Ако знаеш, че Това положение е планирано от Господа, просто ще си кажеш: „Бог го е предвидил за добро“.

– А не може ли без Бог? – отчаяна попита Слави.

– Казваш, че искаш да те смятат за велик, – усмихна се примирително Ганчо.

– О, да! И още как?!

– Ето я и тайната, – плесна с ръце Ганчо. – Довери се на Бога. Позволи Му Той да влияе на отношението ти спрямо хората, ситуацията и обстоятелствата.

– Звучи някак си много лесно, – Слави се почеса по главата. – А не може ли …. без Бог?

Ганчо вдигна рамене и категорично заяви:

– Не може! Дори не си го и помисляй.

Стоян гледаше новините по телевизията с часове всеки ден. Те го тревожеха много.

– Притеснен съм, че света се разпада, – казваше си той.

Но всичкия този боклук, който се въртеше по медиите го отнасяше със себе си.

Ще кажете, нима не трябва да се интересуваме от това, което става в света?

Да, нужно е, но това трябва да ни води към молитва и упование в Бога.

Порасналата дъщеря на Стоян, гледаше реакцията на баща си от новините. Накрая не издържа и му предложи:

– По-добре го изключи.

– Трябва да разбера ….. – възпротиви се Стоян.

– Просто, спри да ги слушаш, – настоя дъщеря му.

Стоян продължаваше да прекарва твърде много време в социалните медии и други източници на новини, но това не му носеше утеха.

Това, което слуша човек има голямо значение, особено за самия него.

В един свят изпълнен с паника, кого слушаме грохота от хаоса или Христос?

Исус е нашият добър пастир и трябва Него да слушаме преди всичко. Ако правим това ще имаме Неговия мир.

Преди да започнат вечерята Иван предложи на шест годишния си син:

– Трябва да обслужиш първо сестра си, а след това да започнеш да се храниш сам.

Тони бе гладен като лъв. Той изобщо не искаше да чуе баща си.

Иван забеляза реакцията на сина си и учтиво му обясни:

– Момчетата да обслужват момичетата, преди да се обслужат сами.

Това правило звучеше за Тони странно. И той се съгласи, стига това да не отнеме много време.

Но имаше малък проблем. Диди бе едва на четири години и не се знаеше как ще реагира.

След като се помолиха, Тони вдигна голямата тава с пилето, поднесе го пред сестра си и попита:

– Кое парче от пилето искаш?

Диди бе трогната от вниманието на брат си, но тя нямаше представа, кое парче, какво е.

Затова бързо отговори:

– Бих искал крак.

На Тони стомаха се бунтуваше от глад, но той се въздържа и каза на сестра си:

– Диди, майка не готви крака.

– А къде е той? – попита малката.

– Не знам! Но във всеки случай не е в тази тава. Избери си друго парче. И моля те побързай.

– Добре, нека бъде ръка.

– Пилето няма ръка, то има крило.

– Не обичам криле, …. дай ми главата.

Осъзнавайки, че много е раздразнила брат си, Диди изказа последното си желанието:

– Тогава ще взема пъпа му.

Тони посегна и взе парче от гърдата. Според него това бе най-близо до пъпа.

А на сестра си каза:

– Това е най-доброто, което мога да направя за теб.

Родителите им едва въздържаха смеха си.

Това е семейството със сърдечен смях и глупави забележки, но всички са заедно, общуват помежду си.

Опитайте се да намерите заместител на семейството. Едва ли ще намерите, защото Бог го е планирал по този начин.

Скоро след като Сийка прие Господа, намери дома си ограбен.

Първата и реакция бе да извика:

– Татко, Ти нали си моя Защитник? Аз съм твое дете. Това не трябваше да се случва.

Чувствата ѝ към Бога бяха разбити този ден, но тя остана непоколебима. Чрез вяра чувствата ѝ бяха възстановени.

Това е борба, с която всеки може да се сблъска. Борба между чувствата и вярата.

Знайте, че има битка. Плътта ви иска чувствата ви да победят, а Бог иска вярата ви да победи.

Ако сте будни борете се с добрата битка между чувствата и вярата си, нека вярата победи.

„Воювайте в добрия бой на вярата, хванете се за вечния живот, към който и вие бяхте призовани… Аз водих добрата борба, завърших състезанието, запазих вярата“.

Няколко години след като Стела се ожени за Спас, почувства, че той не ѝ обръща достатъчно внимание.

Когато влизаше в офиса му, той обикновено бе на компютъра.

Стела се опитваше да го заговори, но Спас бе толкова погълнат от това, което правеше, че дори не я забелязваше.

От тази негова реакция много я болеше.

Един ден, когато се разхождаха, Стела му сподели:

– Когато бях малка, баща ми често ме игнорираше, а това предизвикваше болка у мен. Ще ми направиш ли една услуга? Това би ми помогнало да се чувствам обичана.

– Разбира се, – отзова се веднага Спас. – Знаеш, че всичко бих направил за теб.

– Когато вляза в офиса ти, спри за малко и ми обърни внимание, – смутено обясни Стела.

Оттогава, щом влезеше при него, той обръщаше стола, заставаше срещу нея с готовност да чуе какво тя ще му каже.

Стела започна да се чувства обичана и ценена, за това се съобразяваше с неговото лично пространство и не му се натрапваше излишно.

Това бе съвсем малък жест, но оказа огромно влияние в брака на Стела и Спас.

Любовта е избор. Когато поставим другият на първо място, радостта ни ще бъде пълна.