Холандският дизайнер Майк Томпсън в опит да напомни на хората за необходимостта от по-рационално използване на електричеството е проектирал лампа, която работи с една капка човешка кръв.
Подчертавайки екологичната и социалната значимост на изобретението си, Томпсън показва колко необмислено и безполезен понякога хората използват енергията. Според статистиката средният американец консумира годишно около 3383 киловат – часа, което се равняват на енергията похарчена, за осветлението на четири стаи за цялата година, ако светлината изобщо не бъде изключвана.
Натискаш ключа и възпроизвеждаш светлина, какво по-просто от това? Като правило хората, според Майк, не мисля за щетите, които причинява загуба на енергия в природната среда.
За да заработи лампата на Майк е нужно да се счупи гърлото й, а вътре да се пусне таблетка и да се капне кръв. Благодарение на химическата реакция лампата започва да свети.
„Кръвната лампа“ се използва еднократно и то само в изключителни случаи. Тази мярка кара човек да се замисли за това, как разточително и безразсъдно пилее електроенергия. Според Майк, това е една метафора. Това, което позволява на тялото ни да живее, ние го използваме за извличане на светлината. Това е един намек за природата частите, на които човек унищожава.

В Севастопол неочаквано свърши плувния сезон. И това не е заради студеното време, а поради хилядите медузу, които са дошли близо до брега. Те плуват толкова близо, че вълните ги изхвърлят на брега.
За човекът черноморските медузи не са опасни, но те могат да причинят леки изгаряния на кожата и да предизвикат алергични реакции в тялото. Гражданите чакат буря, която ще доведе до връщането на медуза в морето.
Учените не изключват възможността миграцията на животните да е свързана с човешки фактор. Във водата може да са попаднали токсини заради, които медузите са напуснали обичайните си местообиталища.

Човек ползва компютрите и интернет като собствена памет.

По данни от едно изследване, малко повече време е било необходимо на доброволците, за да назоват названията на търсещите системи в интернет.

Увеличеното време за реакция косвено свидетелства, че участникът е мислил за „търсачки“, когато се затруднява да отговори на въпроси за проверка на знанията.

В хода на друг експеримент участниците са били помолени да прочетат и наберат на клавиатурата различни фрази. На половината от тях е било съобщено, че файлът с набран текст е съхранен в определена папка. На другата част са казали, че информацията ще бъде изтрита. След това на доброволците било предложено да преминат проверка на паметта.

Учените установили, че участниците от първата група запазили в паметта си не информация за написаната фраза, а за мястото й на съхранение на твърдия диск. Доброволците от втората група, на свой ред много точно били запомнили фразата.

Учените смятат, че с развитието на компютърните и интернет технологиите способностите на човек да запомня информация не намаляват. Паметта просто се променя, като се адаптира към работа с по-големи обеми достъпни данни.

Юл Браун е всъщност по-късното име на българския електронен инжинер Илия Велбой, който емигрира в Австралия. Неговата иследователска дейност е насочена към превръщането на водата в гориво.

След неколкогодишни опити той успява да създаде водород и кислород в същото съотношение, както са във водата. Интересното е, че при свързването си атомите произвеждат много малко топлина.

Обемът им е много малък и при запалване пламъкът пробива дупки в огнеопорни тухли, изпарява волфрам.

Така създаденият газ влияе върху материала, който предизвиква химична реакция.

Развива се температура 6000 градуса по Целзий, без да се замърсява околната среда.

С помощта  на мощни антитела, отделени от заболели хора от СПИН, днес изследователи са намерили начин да неутрализират широк кръг от подтипове на това заболяване.

Откритите антитела блокират така нареченият водещ рецептор CD4, които влиза в клетката и я заразява. Използвайки специалните методи на структурно ориентираното рационално проектиране, учените са модифицирали антитялото NIH45-46.

Правейки структурни изследвания учените са установили, че NIH45-46  влиза в реакция с gp120, това е функционалния протеин на вируса, който спомага за заразяване на клетката със СПИН. Това взаимдействие неутрализира проникващия вирус. Използвайки тези данни учените са синтезирали нов вид антитяло NIH45-46G54W, което още по-добре се противопоставя срещу проникването на вируса в клетката.

По-добрата активност на новия синтезиран материал се обяснява с наличие на специална област, която стъпва в контакт с вътрешността на gp120.

Очаква се тези изследвания да доведат не само до по-ефективно синтезиране на антитела срещу СПИН, но и до създаване на ваксина, която естествено може да  въведе тези антитела в човешкия организъм.