Човек ползва компютрите и интернет като собствена памет.

По данни от едно изследване, малко повече време е било необходимо на доброволците, за да назоват названията на търсещите системи в интернет.

Увеличеното време за реакция косвено свидетелства, че участникът е мислил за „търсачки“, когато се затруднява да отговори на въпроси за проверка на знанията.

В хода на друг експеримент участниците са били помолени да прочетат и наберат на клавиатурата различни фрази. На половината от тях е било съобщено, че файлът с набран текст е съхранен в определена папка. На другата част са казали, че информацията ще бъде изтрита. След това на доброволците било предложено да преминат проверка на паметта.

Учените установили, че участниците от първата група запазили в паметта си не информация за написаната фраза, а за мястото й на съхранение на твърдия диск. Доброволците от втората група, на свой ред много точно били запомнили фразата.

Учените смятат, че с развитието на компютърните и интернет технологиите способностите на човек да запомня информация не намаляват. Паметта просто се променя, като се адаптира към работа с по-големи обеми достъпни данни.

Юл Браун е всъщност по-късното име на българския електронен инжинер Илия Велбой, който емигрира в Австралия. Неговата иследователска дейност е насочена към превръщането на водата в гориво.

След неколкогодишни опити той успява да създаде водород и кислород в същото съотношение, както са във водата. Интересното е, че при свързването си атомите произвеждат много малко топлина.

Обемът им е много малък и при запалване пламъкът пробива дупки в огнеопорни тухли, изпарява волфрам.

Така създаденият газ влияе върху материала, който предизвиква химична реакция.

Развива се температура 6000 градуса по Целзий, без да се замърсява околната среда.

С помощта  на мощни антитела, отделени от заболели хора от СПИН, днес изследователи са намерили начин да неутрализират широк кръг от подтипове на това заболяване.

Откритите антитела блокират така нареченият водещ рецептор CD4, които влиза в клетката и я заразява. Използвайки специалните методи на структурно ориентираното рационално проектиране, учените са модифицирали антитялото NIH45-46.

Правейки структурни изследвания учените са установили, че NIH45-46  влиза в реакция с gp120, това е функционалния протеин на вируса, който спомага за заразяване на клетката със СПИН. Това взаимдействие неутрализира проникващия вирус. Използвайки тези данни учените са синтезирали нов вид антитяло NIH45-46G54W, което още по-добре се противопоставя срещу проникването на вируса в клетката.

По-добрата активност на новия синтезиран материал се обяснява с наличие на специална област, която стъпва в контакт с вътрешността на gp120.

Очаква се тези изследвания да доведат не само до по-ефективно синтезиране на антитела срещу СПИН, но и до създаване на ваксина, която естествено може да  въведе тези антитела в човешкия организъм.

Много насекоми са виртуози на полета. Например комарите могат да летят нагоре с краката. Някои могат даже да летят под дъжда без да се намокрят. Осите и пчелите обитаващи тропическите райони, развиват скорост до 70 км/ч. Една от северноамерикнските пеперуди по време на миграция прелита 3010 километра. Syrphidae може да направи хиляди махания с крилете си само за една секунда.
Ако сте се опитвали да убиете муха, навярно сте забелязали колко са бдителни. Тяхната реакция е десет пъти по-бърза от нашата. Очите на мухите са сложно устроени. Всяко от тях се състои от хиляди шестоъгълни лещи, които действат независимо една от друга. Вероятно, изображението, което вижда мухата е разбито на малки сектори.
Някои насекоми възприемат ултравиолетовата светлина, която е невидима за човешкото око. При такава светлина се забелязва, че пеперудата е украсена с привлекателни орнаменти. С тях тя привлича партньора си.
Очите на много насекоми служат за компаси. Пчелите и осите могат да отчитат поляризирана светлина, което им помага да определят положението на слънцето, даже и да е скрито зад облаците. Благодарение на тези си способности могат да отлетят далеко от гнездата си, за да търсят храна и безпогрешно да намерят обратния път към дома.

Амазонската водна лилия е  едно от десетте най–редки и красиви растения в света. Тя не е поникнала  в тези дни. Расъдът на това растение е излязъл ялов и в Липецк, и в Сухуми.

За първи път от много години, от семената на уникалното растение не е излязъл расъд .

През различните години, на различни места, семената на амазонската водна лилия между сезоните се съхранява в хладилник, а за покълванетo им се използват домашни аквариуми.

До сега не се е случвало нито едно растение от тях да не поникне.

Биолозите смятат, че тази реакция е вследствие на промените, които стават със Земята. Нещо не е наред със нашата планета, а на това първи реагират растенията.