Човек ползва компютрите и интернет като собствена памет.

По данни от едно изследване, малко повече време е било необходимо на доброволците, за да назоват названията на търсещите системи в интернет.

Увеличеното време за реакция косвено свидетелства, че участникът е мислил за „търсачки“, когато се затруднява да отговори на въпроси за проверка на знанията.

В хода на друг експеримент участниците са били помолени да прочетат и наберат на клавиатурата различни фрази. На половината от тях е било съобщено, че файлът с набран текст е съхранен в определена папка. На другата част са казали, че информацията ще бъде изтрита. След това на доброволците било предложено да преминат проверка на паметта.

Учените установили, че участниците от първата група запазили в паметта си не информация за написаната фраза, а за мястото й на съхранение на твърдия диск. Доброволците от втората група, на свой ред много точно били запомнили фразата.

Учените смятат, че с развитието на компютърните и интернет технологиите способностите на човек да запомня информация не намаляват. Паметта просто се променя, като се адаптира към работа с по-големи обеми достъпни данни.

Един суфийски мистик казвал: В младежките си години, в основата на всички мои молитви, беше:“ Дай ми сили, Господи, че да мога да променя света „. Всичко ми изглеждаше не както трябва. Бях революционер и исках всичко да променя в света. Когато станах по-възрастен започнах да се моля така: „Аз исках твърде много. Премина почти половината от живота ми, но не промених нито един човек“.
За това казах: „Достатъчно ми е да изменя и своето семейство. Позволи ми да го направя.“Но когато се състарих, аз осъзнах, че да променя и семейството си е твърде много. Кой съм аз, че да мога да ги променям? Тогава разбрах, че ако мога да променя себе си, това е напълно достатъчно. И се помолих на Бога: „Сега достигнах правилното решение. Позволи ми да променя себе си“.
Тогава Бог отговори: „Сега вече не остана време. Ти трябваше да искаш  това още в самото начало. Тогава имаше възможност“.
Всеки осъзнава и иска това накрая. Всеки ръководен от незнанието си си мисли: „Целия свят е объркан. Ако можех да направя всички по-добри, щях да бъда щастлив“.
Можеш ли да си представиш по-добра вселена от тази, която е? Не. Всичко е както трябва да бъде. Единствения проблем е, че вие не сте се устроили в този свят.
Проблемите идват от човека. Вие си казвате: „Това е вярно, а това не. Това е безобразно, а това е хубаво“. В света всичко е съвършено, но ние не можем да го видим в неговата цялост. Виждайки несъвършенствата, ние се опитваме да променим света.
За това се появяват Наполеон, Хитлер….. предизвикващи унищожение, подтискане и насилие. Търсейки щастието в промяната на света, остават нещастни.
Приемете действителността каквато е и не се опитвайте да я променяте. Но ако приемете да промените себе си, всичко ще се изпълни със светлина, ще засияе, ще излъчва аромат и ще се изпълни с прекрасна музика.
Ще откриете красотата. Ще настъпи светлината и тъмнината ще отстъпи.

Пътешествайки по света един човек стигнал до една много далечна страна. Там той случайно попаднал на едно тяхно гробище.
Разхождайки се между гробовете, той забелязал, че вместо дата на раждане и тази на смъртта било написано: „Живял 1 час. Живял 5 минути, Живял в продължение на 17 минути……
Изненадан попитал:
– Що за странно гробище е това? Защо тук погребват само бебета?
Приближил се един мъж и казал:
– Не. Тези хора са живели дълго, но при нас е прието да казваме, че човек е живял само  времето, през което се е чувствувал щастлив, пълноценен и необходим. През останалото време, той просто е съществувал.
Пътешественикът дълбоко се замислил и накрая казал:
– Излиза, че когато умра на моя гроб ще пише, „Не се е родил“.
В действителност, в живота си всеки от нас има всичко необходимо, за да бъде щастлив. Нужно е само да повярва в това и да приложи малко усилие, за да получи желаното.
Има много начини да промениш живота си. Достатъчно е да знаеш какво искаш и как да го постигнеш.
Който иска да „живее“, трябва да бъде настойчив и упорит, а не да се примирява с мисълта: „Както стане. Нима мога да променя нещо“?
Живейте, не съществувайте!