Всяка коса се състои от 14 различни елемента, включително и злато.
Косите на човек могат да се използват като добавка в храната. L-Цистеин, който влиза в състава на косата, се добавя в тестото за печене на хляб и други тестени изделия.
Здравите коси, когато са мокри, могат да се разтегнат до 30 % от началната си дължина.
Всеки ден ние губим около 40-150 косъма.
Косата на главата може да издържи тегло от 12 тона или два африкански слона.
Косите често са основно веществено доказателство. Напречното сечение на косата може да покаже, от каква раса или националност си.
Полът е единствената особеност, която не се определя по косата.
Косите пазят информация, за това какво има в кръвта ви, включително минерали и наркотици.
Единствената коса, която не е мъртва се намира в скалпа.
Само 2 % от хората в света са руси. Рижият цвят е рядко срещан само 1 % между хората в света. 13% от шотландците имат червена коса. Това е най-високият процент в света.
Постригването не влияе на растежа на косата.
Косата расте по-бързо, когато е топло. Тя расте от 2 до 7 години. Средният жизнен цикъл на косата – 5,5 години.
Косата е 50 на сто въглерод, 20 процента кислород, 17% азот, 6% водород и 5% сяра.
Върху човешкото тяло 5 милиона космени фоликули. Те се образуват, когато детето е в утробата в 5-я месеца.
Косата обхваща цялото тяло с изключение на стъпалата на краката, дланите на ръцете, устните и лигавиците.
Думата „шампоан“ идва от думата „шампион“, което в превод от хинди означава „да търкам, да масажирам“.
Сивата коса се появяват в рамките на 13 дни след стрес, шок или стареене.
Ако никога не сте обръснали брадата си, през целия си живот, тя ще нарасне до 9 метра.
Проблемите с щитовидната жлеза и недостиг на желязо са обратими причини за загубата на коса.
Хормоналният дисбаланс и диетата могат да доведат до временна загуба на коса.
Повече от 50 процента при мъжете към 50 годи-на възраст започват да оплешивяват. Около 40 процента от жените, когато са в менопауза започват да губят косите си.
В Древна Гърция, светло русата коса се е свързвала с проституцията. По време на Ренесанса било модерно да се изскубват косите така, че челото да изглежда по-голямо.
В древния Рим жените боядисвали косите си руси като използвали гълъбов тор, а  през Ренесанса във Венеция, като се използвали урината на конете.
Древните гърци вярвали, че червенокосите стават вампири след смъртта си.

Херодот пише, че македонският княз Александър I се считал за елин, но гърците не са го смятали за такъв. Когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, те му отказали, защото тези игри били само за елини, а не за варвари, какъвто бил Александър.

Това го накарало да докаже, че е елин. И той доказал, че е елин, защото е от аргийски произход. Но това не било достатъчно, за да твърди, че принадлежи на елинската раса, защото аргийците не са били елини, а само спечелени за елинската култура.

Още Изократ, който е живял в 5 в. пр. Хр., пише, че с името елини не се е означавал родът или родовият произход, а духът, убеждението и възпитанието. За това за елини са били признати и хора, които расово не са спадали към тях, но са държали за тях или били гръкомани.

Старите гърци са считали Александър за не грък от расово гледище, но като видели, че той приема гръцките убеждения, приели го в игрите.

Въпреки това, че Александър I бил допуснат в Олимпийските игри, старите гърци са продължавали да считат македонците и техните князе за варвари.

Сриването на една държава е всеобхватно явление, с което трудно можем да се справим. То се диктува от разширяващата се бюрокрация, западащата инициатива, потискането на любопитството и хиляди други фактори. Падането продължава  дълго време и е прекалено масово движение, за да бъде спряно.
Развитието на химическа индустрия води до изкуствено отглеждане с химикали. По време на война има разрушения, индустрията се разпада, хората гладуват. А и не е възможно всичко да се отглежда изкуствено. Някои растения губят вкусовите си качества. Почвата все още си остава по-евтина и по-добра и е нещо, на което винаги може да се разчита.
При разпадането на дадено общество цари многообразна дезорганизация. Тя се гърчеше в приливи и на вълни. На повърхността се забелязва предпазливост, но с нюанси на цинична разпуснатост със скрити водовъртежи. А под нея струи силен поток от егоизъм и себелюбие, с изблици тук-там на жестокост, а най-отдолу — дълбоко притихнало езеро от амбиция.
Белезите на разпадането могат да се забележат навсякъде. Държавата изглежда вечна. Но и изгнилият ствол изглежда могъщ до мига, в който бурята го прекърши на две. Пристъпите на бурята свистят в клоните на държавата.
Тя ще се разпадне и заедно с нея всичко, което е добро. Натрупаните познания ще се забравят, ще се наруши създаденият ред. Войни ще бъдат безкрайни. Ще западне търговия, ще намалее населението. Различните държави ще загубят връзката си едни с други.
Как ще се спасят натрупаните познания на човешката раса? С разрушаването на нашата социална структура, науката ще се разпадне на милиони късове. Отделни хора ще знаят много от изключително дребните аспекти, които трябва да се познават, но сами те ще бъдат безпомощни. Безсмислените частици знания няма да се предават по-нататък. Ще се загубят през поколенията. Идните поколения ще градят върху изгубеното знание и ще бъде необходимо всичко да откриват сами.
Те със завист ще си спомнят за живота на дядовците си. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията се е увеличила. В държавата ще започне да преобладава чувството, че от значение е само онова, което всеки човек може да вземе за себе си сега. Амбициозните хора няма да чакат, а безскрупулните няма да останат по-назад. С всяко свое действие те ще ускоряват западането на установения ред.

Гледам лицата на тези момичета по принуда взели в ръцете си оръжие, за да защитават Родината и семействата си. Много от тях няма да държат рожба в ръцете си и няма да погалят детска главичка, защото ще лежат безжизнени в някой окоп.
И за какво е всичко това? Кому е нужно това изтребление? Нима всеки човек, независимо от националност, раса и вероизповедание, няма право на живот и място под слънцето.
Да врагът е победен, пленен от красотата, но с каква цена?