Близо до училището живееше стара изгърбена жена. Викаха ѝ баба Мара. На колко години беше никой не знаеше.

Край нея често минаваха ученици от училището. Сред тях бе и Марко. Голям присмехулник и пакостник беше. Често го наказваха за белите, които вършеше, но това изобщо не му въздействаше.

Срещнеше ли баба Мара все и се присмиваше. Веднъж сръчка приятеля си Иван:

– Виж я само каква е, – Марко се кикотеше и я сочеше с пръст, – със своите галоши прилича на въпросителна.

– Марко, недей така, – каза му кротко Иван, – тя е възрастна жена.

Но Марко не го слушаше, а се бе хванал за корема и се заливаше от смях.

Повечето деца помагаха на баба Мара. Чистеха, готвеха и обработваха малката ѝ градина. Христо ѝ цепеше дърва и поправяше покрива, беше навсякъде, където трябваше да се кове или закрепи някоя вещ в дома ѝ.

Но един ден се случи нещастие.

Работници ремонтираха близкия кладенец и бяха забравили да го затворят, преди да отидат за още материали.

Марко се бе затичал разперил ръце. Той не внимаваше къде стъпва, подхлъзна се и падна в кладенеца. Чу се вик:

– А- а-аааа!

Всички наоколо разбраха, че е станала беда. Дойдоха мъже и извадиха внимателно Марко. Занесоха го в къщата на баба Мара. Тя го изми, превърза раните на момчето и се помоли за него:

– Господи, това момче е паднало и сериозно се е наранило. Той е още малък, не позволявай да погине, смили се над него и го изцери ….

Марко беше изненадан, той я гледаше и не можеше да повярва….

„Толкова пъти съм ѝ се присмивал. Бил съм груб със нея, а тя ме изми, превърза ме и се моли за мен….“ – помисли си с тъга Марко.

Нещо в душата му се пречупи.

Откараха го в къщи и родителят му веднага извикаха лекар, който поклати сериозно глава, когато го прегледа обстойно.

Минаха няколко месеца. Марко стана от леглото след дългото и тежко боледуване. Той беше с повреден гръбначен стълб и имаше белег на лицето. Поради нараняването в гръбнака бе гърбав.

Нещо в него се бе променило. Когато го питаха, отговаряше почтително и с уважение. Думите му бяха изпълнени с любов и нежност.

Един ден Филип вървеше с майка си, капризничеше и се дърпаше. Той видя Марко, който идваше срещу тях и се стъписа. Искаше да му се присмее, но голяма буца заседна в гърлото му и той остана с отворена уста…

Майката на Филип се обърна към него и му каза:
– Бъди учтив и вежлив, великодушен и доброжелателен, състрадателен и отзивчив към старите хора и инвалидите. Бъди готов да им се притечеш на помощ.

Филип наведе глава и се изчерви. Той бе чувал за случая с Марко и разбра какво искаше да каже майка му.

Светът е пълен със сърца нуждаещи се от утешение, но на теб ти е нужна подготовка, за да можеш да ги утешаваш.

Тази подготовка ще ти струва скъпо. За да бъде тя доведена до съвършенство е необходимо да преминеш през същите мъки, които съкрушават безброй сърца, обливащи се в кръв и сълзи.

Така твоя личен живот ще се превърне в болнична стая, където ще придобиеш знание за Божественото изкуство да утешаваш другите.

Ще ти бъдат нанасяни рани, така че грижейки се за тях Великият Лечител ще те научи да даваш първа помощ навсякъде, където има наранени.

Смущаваш ли се от това, че ти се е паднало да преживяваш толкова голяма мъка?

Ще минат години и ти ще срещнеш битки, в които преживяват същата мъка през, която си минал и ти. Тогава ти ще разкажеш за своето страдание и утешението, което ти е било дадено на теб.

И в зависимост от разказа ти и балсама, който положиш, подобно на това как Бог е изцелявал твоите рани някога, ще видиш облекчение и лъч на надежда, изгонващ отчаянието, угнетяващо човека.

Тогава ще разбереш причината за своите страдания, които са ти дали резерв от опитности.

И ще благодариш на Бога за уроците, помогнали ти да станеш полезен за другите.

Бог не ни утешава за да прекараме тих и спокоен живот, а за да се научим да утешаваме другите в тяхната скръб.

В Тайланд обичат много да наблюдават бой на петли. В Банкок има специален магазин, в който можеш да си купиш определени „наклювалници“ и защитни ръкавици за птици, а същи и еластични бинтове.

Боят на петли преди това са били атракция в Персия, Индия и Древен Китай. Още през 700 г. пр.н.е. борещи се петли е имало във Вавилон.

Обикновено един петел провежда само един бой, тъй като и да победи умира след една седмица от раните си.

Когато пилетата са на 6 месеца им режат гребена, защото при нараняване му в боя изтича много кръв. За тренировка на петли използват специални тичащи тренажори.

Преди самият бой на естествените петльови шпори се надяват метални с дължина от 4 до 6,5 см.

Във всяка картина има по-осветени места и сенки. Чрез играта на светлината и сенките, използвайки контраста и хармонията между тях, художникът показва красотата на изобразеното.

Щастливият живот не се състои само от светли моменти. Неговата красота се проявява в хармонията между светлите и мрачните мигове в живота.

Страданията и гоненията могат да се превърнат в истинско благословение, ако помогнат на тъмният фон да блесне християнският живот.

Най-добрите композитори и музиканти знаят как да превърнат тъгата в музика.

Фани Кробс, която искрено е вярвала в Христос, е могла да види със своите слепи очи, много повече от хората с нормално зрение.

Павел и Сила благославяли и пеели химни прославящи Бога, когато краката им били в клади, а по гърбовете им кървели рани от камшика на надзирателя. Но търпението и страданието им помогнало на тъмничаря и семейството му да се обърнат към Бога.

Не отхвърляйте тъмните моменти, които Бог изпраща в живота ви. Той ги използва, за да създаде шедьоври.

Попитали един 90 годишен старец:

– Обичаш ли Господ Исус Христос?

Той отговорил:

– Да, обичам Исус Христос, но мога да ви кажа нещо по-добро.

Човекът, който задал въпроса на стареца бил изумен:

– Нима може да има нещо по-добро от това да обичаш Исус Христос?

– Да, – казал старецът, – Господ Исус ме обича!

Любовта на Исус Христос е постоянна и непоколебима. Тя не знае приливи и отливи като човешката любов. Неговата любов и милосърдието Му прави нашия живот възвишен, целеустремен, осмислен и прекрасен. Той ни издига над света и ни дава възможност по друг начин да погледнем на околните.

Не се съмнявайте във Божията любов, тя е неизменно присъща на Господа, както и Неговата Святост. Колкото и да са били лоши вашите грехове, Исус Христос ви обича. Ако не беше тази любов, никой от нас не би се надявал на бъдещ живот. Неговата любов към нас е вечна.

Никое описание на океана не може да ви даде представа за неговата красота, докато не го видиш с очите си. Точно така е и с любовта на Господ Исус Христос.

Докато не я приемете и не я изпитате, вие не сте се примирили с Него. Никой не е в състояние да ви опише Неговата любов.

Голгота свидетелствува за две неща: за степента на човешкия грях и за безпределната любов на Исус Христос, Който не пощади Себе Си заради нашето спасение. Голгота дава напълно изчерпателен отговор.

Никой от нас не е обичал и не обича така горещо и саможертвено, както ни обича Исус Христос. Любовта на човека е по „заслуги“, а любовта на Христос е по благодат, даром, без всякакви основания и заслуги.

Белезите от раните по краката и ръцете на Христос са вярна гаранция за това.