Днес особено популярни са портативните устройства. Поради скромните им размери винаги можете да ги вземете със себе си. Функционалността на тези устройства е ограничена, само във фантазиите на своите създатели.

Понякога батерията на телефона е изтощена в най-неподходящия момент.

Това лесно може да се избегне с водоустойчиво зарядно устройство  Innoo Tech.

То може да се закрепи за раницата. Има два порта за зареждане, за това може да зарежда няколко различни устройства едновременно.

В комплекта е включено и фенерче.

Людмил вървеше напред и си проправяше път сред тълпата. Изведнъж някой извика. До стената на гарата стоеше девойка и плачеше.

Приближиха се две състрадателни жени и се опитаха да я утешат. Пътници натоварени с куфари и чанти се спряха любопитни, извиха глави, за да разберат какво става.

Людмил решително се обърна, извини се на някой, когото неволно блъсна и бързо стигна до девойката, която държеше куфар и раница в ръцете си.

– Какво  стана? Защо плачеш? – попита я Людмил.

– Тук дойдох да се явя на изпит, а сега се прибирам в къщи, но на гарата някой ми открадна портмонето с билета и всичките ми пари, – хлипайки обясни момичето.

Людмил се обърна към събралите се. Свали шапката си, сложи в нея няколко банкноти и каза:

– Граждани, нека да помогнем на това момиче!

Селянка бръкна в пазвата си, развърза кърпичката си, извади няколко монети от нея и ги пусна в шапката. Мъже вадеха от джобовете си и кой монети, кой банкноти, всеки слагаше според възможностите си. Шапката бързо се напълни.

Момичето гледаше изненадано хората и вече не плачеше. Тя се много стесняваше. Никой до сега не бе ѝ обръщал такова внимание.

И този непознат мъж, който се бе заел още от началото да ѝ помага, когато тя бе отчаяна и безпомощна. Сама там на гарата, тя не знаеше какво да прави. Към кого да се обърне, като никой не познаваше?

Девойката започна да вика:

– Достатъчно, вече има пари, за да си платя билета.

Людмил се усмихна:

– Още малко. Нали по пътя трябва нещо да хапнеш.

След това той ѝ даде събраните пари. Взе раницата на рамото си, вдигна куфара и ѝ каза:

– Трябва да тичаме. Влакът скоро ще тръгне.

Вече има портативни бойни глави с малък килотонаж са предназначен за унищожаване на средни и големи вражески сили.

Един човек с такава раница е в състояние да унищожи цяла военна част, която е разположена в жилищен район, заедно с квартала.

В корейската армия има две такива роти.

В случай на масирана интервенция едната рота ще се отправи за сухопътно камикадзе по територията заета от противника, а другата ще бъде бъде пусната с парашути от самолет на територията на Южна Корея.

Особеността на раницата се заключава в това, че тя е снабдена със система за изпомпване на въздуха.

Англичанинът Джеймс Файн е изобретил раница goback, която заменя много чанти и куфари.

Goback е вакумна чанта за ръчен багаж, която може да компресира съдържанието си и да намали обема на вещите.

Нейната особеност се заключава в това, че вътрешната ѝ торба е снабдена със система изпомпваща въздуха в резултат, на което по меките неща се пресоват и човек  може да пренесе много повече вещи, отколкото в обикновена раница.

Обезвъздушаване се извършва или с прахосмукачка, или просто се натиска с ръце.

Надолу под повърхността на раницата минава двуметров цип, който позволява да се намери всяка вещ, без да се рови в нея. В goback има място за лаптоп и множество дребни вещи.

Обемът на раницата е 35 литра, а вместимостта ѝ е много по-голяма. Тя е идеална за най-неочакваните пътешествия.

Бяха навлезли доста навътре в пещерата. Вътре бе тъмно и влажно. Лозан светна с фенерчето и огледа стените, но светлината се губеше между вдлъбнатините на скалите и те трудно можеха да видят нещо.

Любен отвори раницата си и извади дистанционно управляема количка. След нея измъкна и лаптопа си.

– Това ще ни помогне ли изобщо? – засмя се Дина. – С камерата ще бъде още по-бавно.

– Освен камера тук е монтирано и лазерно картографиране, – поясни Любен.

– Това пък какво е? – недоверчиво, но с любопитство погледна Лозан към Любен.

– Докато управлявам дистанционно миниатюрния автомобил из пещерата, лазерът ще измерва разстоянията до стените и повърхностите и ще препраща получените резултати към лаптопа, а той ще конструира триизмерен образ.

– С помощта на този дребосък ще видим цялата пещера? – попита изненадана Дина.

– Системата ще генерира графично изображение на това, което можеш да видиш при нормално осветление, – поясни Любен. – Когато се включи светлината на фенерчето върху количката, видимото изображение автоматично се налага върху генерираното от компютъра. Връзката между отделните части на системата се осъществява от този малък предавател, който служи и за ориентир.

– След колко време ще заработи това чудо? – попита нетърпеливо Дина.

– Трябват му само няколко минути да събере и обработи информацията, – каза Любен. – Максималната скорост на автомобилчето е 60 км/ч. Моята работа е да го прекарам от единия край на пещерата до другия. Лазерът и компютърът ще направят останалото. Така ще получим общ изглед на това, което е в пещерата.

Любен постави автомобилчето на пода, стартира програмата от лаптопа и задвижи миниатюрната количка с дистанционното. Автомобилчето изчезна в тъмнината осветявайки пътя си с монтираното на него фенерче.

Любен насочи вниманието си към дисплея на лаптопа. След десет минути автомобилчето обиколи пещерата и се върна там, от където бе тръгнало.

– Страхотен си, Шумахер! – пошегува се Лозан.

– Все пак има полза и от електроните игри, – засмя се Любен.

На дисплея се появи груба картина на пещерата в триизмерен образ. Любен чукна още няколко клавиша и изображението стана по-ясно.

Сега те виждаха много добре всичко от пода до тавана в цялата пещера.