Погледнете тази кола, която привидно събира боклук. Тя е палестинска от Газа.

Конструирана е за стрелба по Израел, същинска катюша.

Такава кола отива до някое училище или детска градина и изстрелва залп от ракети.

В отговор на това израелски войници обстрелват мастото, от където са изстреляни ракетите. И след това, кой е виновен за смъртта на децата?

Времето за прелитане на ракетите до най-близкия град е 10-15 секунди, а времето между сирената и взрива е 2-3 секунди. Да се спрат е невъзможно.

Но светът осъжда Израел.

Обратното броене неизменно съпътства стартирането на ракетите. Страното е, че това не е измислено от учени, астронавти, а от режисьори.
За първи път обратното отброяване е включено в германския филм „Жена на Луната“ през 1929 г. Самото броене е направено с цел да се предизвика напрежение във филма.
По-късно, когато стартирали такива ракети в действителност, използвали този приом.

Специалисти от една американска компания са успели да пуснат на 30 км височина управляем аеростат, състоящ се от два балона, електродвигател и две витла. За да се пусне апаратът са изразходвани 30 хиляди долара.

Аеростатът е пуснат в района на пустинята Блек-Рок в щата Невада на 22 октомври. Той е подобрил предишния рекорд, установен преди няколко години от друг апарат, успял да се издигне на 6,5 км. Този аеростат не бива да се бърка с неуправляем балон, който може да се издигне на височина 40 км.

След като единият от балоните се пукнал, а другият бил освободен, апаратът се приземил с помощта на пет парашута. В американската компания смятат, че такъв аеростат може да се използва за пускане на изследователски ракети.

Официалната версия е, че обедненият уран всъщност е слаборадиоактивен и затова няма вредното въздействие на уран 235, който се използва при ядрените реактори.  Истината обаче е друга. Обедненият уран увеличава пробивната сила на оръдията на танковете и на ракетите, изстрелвани от самолети.
Той не експлодира и се разпространява под формата на ураниев оксид, който се разпръсква в околната среда от вятъра.
Обедненият уран има продължителност на живот стотици хиляди години, дори милиарди. Ураниевият оксид може да попадне в човешкия организъм чрез носоглътката и хранопровода и да се задържи там дълго време. Пораженията могат да дойдат след години. Може да увреди бъбреците, мускулите, имунната система, дробовете, костите.
По-страшното е, че тези частици оксид остават в почвата и дори човек да не е бил в район, където е имало бомбардировки, неговото здраве пак може да бъде поразено, защото уранът попада в организма му чрез плодовете, зеленчуците, животинските продукти.
Тъй като продължителността на разпада на урана е много голяма, няколко поколения хора могат да получават физиологични деформации от него. Това оръжие не предизвиква бързия разрушителен ефект на атомната бомба, то убива бавно.

А като си помисля, че този вид уран бе използван при бомбардировките над Сърбия, Ирак и още много други страни за „омиротворяване“,  настръхвам,  защото той действа като бумеранг.