Тези банкноти почти никой не е видял, чрез тях никой не се е разплащал. Те са си останали една от най-важните държавни тайни на ГФР.

В бункера край река Мозел, където са се съхранявали тези пари, скоро ще се отвори музей.

Град Кохем се намира на бреговете на река Мозел. Винени изби, тълпи от туристи през лятото, живописни склонове ….това се открива от долината край реката пред портата на местния Имперски замък, който е най-популярната забележителност в района.

Тази панорама са фотографирали милиони туристи не веднъж, без да подозират, че на противоположния бряг се намира един от най-секретните западногермански бункери от времето на Студената война.

Новият материал получен от американски учени, дава възможност да се събира ефективно вода от въздуха. Тези кондензатори ще могат да се използват в засушливите райони на планетата.

Новият материал „изсмуква“ водата от въздуха много по-бързо от предишните аналози. За образец учените са избрали бръмбари пустинници и кактусите, които оцеляват в много сухи условия.

Например, бръмбар от пустинята в Намибия събира вода рано сутрин чрез специални мембрани, намиращи се на краката му, когато кондензацията във въздуха достига своя максимум.

Шиповете на кактуса помагат да се транспортира вода към тялото на растението.

Всички тези аспекти учените са включили в изкуствения материал за кондензация.

Силен снеговалеж е в състояние да парализира дори най-големият град в рамките на няколко часа. Снегът затрупва пътищата и хората не могат да отидат на работа или в домовете си. Продуктите не стигат до магазините. Електропроводите излизат от строя под тежестта на нападалия сняг.

Някъде комуналните служби работят добре, други не се справят. Независимо от всичкотехнологичния напредък на човечеството, хората все още са твърде уязвими спрямо ударите на стихиите.

През 1977 г. в Бафало се е натрупал 506 сантиметров сняг.

Град Бафало се намира в северната част на САЩ. Там са характерни по-високи температури и по-малко сняг от околните райони.

През 1977 г в града паднал умерен снегопад, но имало много силен вятър, който се движел със скорост 70 км/ч.

По това време в Бафало вече имало слой сняг. Даже местното езеро били замръзнало.
В резултат от най-силната снежна буря се появил силен студ, нулева видимост и пет метров слой сняг. Това е абсолютен рекорд за този сезон.

Михаил беше на почивка при свои близки. Там прекарваше почти всяко лято. Той живееш в един от големите градове във вътрешността на страната, но там няма море, за това бе и това гостуване.

Тук Михаил се препичаше и плуваше. Хората в това населено място бяха гостоприемни и топлосърдечни.

Но дойде края на почивката и Михаил трябваше отново да се върне в сивото ежедневие на многоетажния град.

Беше си взел билет предварително от летището. Самолетът излиташе в три следобед.

– По това време нямаше пиков час или натоварен трафик, – весело си каза Михаил.

Така той реши и удължи малко престоя, дори си позволи да хапне на вилата на чичо си.

Когато Михаил се върна да си вземе багажа от дома на една от лелите си, при която го бе оставил за малко, започна силен дъжд. Надигна се буря. А улиците се превърнаха в дълбоки реки. Това не беше обичайно за района, но се случи …

Колата едва пъплеше по улиците към аерогарата, по-скоро можеше да се каже, че плуваше. Една от улиците Михаил измина за половин час, а тя бе дълга около километър.

– Не, това е повече от, колкото можеше да се очаква, – удряше Михаил по волана и се ядосваше. – Така до никъде няма да стигна и ще изпусна самолета.

До него братовчед му, който бе дошъл да го изпрати, мълчеше, но и на него му кипна.

– Сякаш всичката вода се е събрала на тази улица. Виж колите пред нас, едва пъплят. Страшен късмет извади днес, Мишо.

По някакво чудо се добраха до летището, но стълбата бе вече махната от самолета, пътниците с багажа им бяха качена. Всички бяха по местата си, освен Михаил.
Вратата на самолета се затвори, а Михаил изтича да води преговори с ръководителя на движението. Запъхтян нахлу в стаята и каза:

– Господине, моля ви спрете самолета, за да мога да се кача. Времето бе отвратително. Едва се добрах до летището.

Мъжът го изгледа строго:

– Младежо, това не е игра. Има си строги правила, които са написани, за да се осигури безопасността на пътниците. Това не е маршрутка. Вдигаш ръка и те качва, а после слизаш, където искаш.

– Но аз утре съм на работа….

– Обадете се на началника си, че ще закъснеете.

– Но ….

Мъжът насреща не търпеше никакви възражения и прекъсна Михаил:

– Когато човек тръгва на път, особено със самолет, тръгва много по-рано от предвиденото.

Но Михаил изобщо не искаше да го слуша:

– Разпоредби, правила, не ми ги разправяйте тия. Дори и за малка дреболия сте отменяли полет, а друг път сте правили компромиси на различни хора, за да им угодите, но аз не съм важна клечка нали?

Мъжът го изгледа студено:

– Самолетът не е детска играчка. В него са се качили около 300 човека. Не мога заради това, че не сте предвидили време за неочаквани случаи, да спра излитането му.

Михаил излезе разгневен и ядосан на диспечера, и на времето. Всички му бяха криви за нещо.

Така или иначе времето бе пропуснато, а тази ситуация не можеше да се поправи. Освен това, парите, които бе дал за билета, бяха пропилени.

Наложи се Михаил да гостува още два дни на роднините си, защото въпреки летния сезон, времето се влоши и летището бе затворено.

Проливните дъждове и силният вятър дадоха достатъчно време за размисъл на Михаил.

Така и ние в живота пропускаме възможности заради това, че не сме действали по-рано.

Възможностите се изплъзват, а живота не се повтаря.

Това е един много красив район на Буенос Айрес в Аржентина.

Туристи от цял свят се стичат тук, за да видят цветните къщи и да вземат уроци по танго.

Проблемът е, че цветните къщи, които примамват туристите от брошурите, са разположени на една и съща улица, която е доста малка и опасна за разходка.

Много хора разказват за кражби на улицата и измами в местните барове и ресторанти.