Десетгодишно момче нервно пристъпваше от крак на крак. Накрая се престраши и се обърна към майка си:
– Мам, мога ли да изляза на разходка с приятелите си?
– Изчисти ли картофите? Почисти ли всички стаи? Научи ли си уроците? Прочете ли книгата, която ви дадоха в училище? Напазарува ли? Изхвърли ли боклука?…
Идваше му да си запуши ушите, а сълзите напираха….. усещаше, че нищо няма да излезе от предложението му, но тирадата на майка му не спираше:
-…. Прибра ли си нещата? Написа ли на дядо си писмо? Приготви ли маската за брат си? Не нали?, – и тържествуващо погледна набразденото му от сълзи лице, – А после казваш, че те обвинявам и осъждам.
Той наведи глава, въздъхна дълбоко, а мислите му се лутаха безпомощно насам-натам:
„Няма ли да свърши този кошмар някога? – помисли си момчето – Защо ли ми трябваше……“

Когато вече остарея ще почна да си губя нещата. В супата си ще размеквам хляба. Ще плета излишни дълги шалове. Ще ходя като се държа за стените и шкафовете. И дълго дълго ще се взирам в небето.
Тогава всичко женско, което сега ми е дадено, ще се загуби и ще ми стане все едно.
Ще заспивам и ще се събуждам отново, ще извиквам образа ти и едва незабележимо ще се усмихвам……
А ти, когато остарееш, своите вещи из къщи ще търсиш. Ще мърмориш, защото трудно се изправяш. Ще носиш същите нелепи шалове, който за теб изплетох.
А сутрин събуждайки се до теб, ще се вслушвам в дишането ти. Изведнъж ще се усмихвам и ще те прегръщам.
Ще оправя посребрените ти къдрици и хващайки те под ръка ще излезем на разходка.
И ние няма да се страхуваме, че ще умрем, когато остареем….

Жителите на словашкия град Миява, който се намира на границата с Чешката република, преживя истински шок, когато открили, че водата в реката, намираща се наблизо е станала кървавочервена. Първи забелязал плашещото изменение на цвета на реката 65 годишния Роман Подбрезов, когато правел сутрешната си разходка.
– Аз се разхождах по улицата, когато забелязал, че цвета на реката Миява течаща в центъра на нашия град, се е променил до неузнаваемост. Тя придоби цвят на бордо, напомняше ми на човешка кръв. Това, което видях, беше като във филм на ужасите. Не можех да повярвам на очите си. Точно през града течеше кървава река – споделил Роман.
Скоро новината се разпространила наоколо, много граждани започнали да се паникьосват, казвайки, че аномалията е символ на злото и не носи нищо добро.
– Това изглежда наистина зловещо. Снощи минах и всичко си беше наред, а на сутринта изведнъж всичко се промени. Сега реката изглежда така все едно, че са убили много хора или нещо подобно. Аз не съм суеверен. В града никога не е имало серийни убийци, за да говори за масови убийства, но това, което се случва, е в явно противоречие с нормалното – казал един от местните жители.
Тези настроения на гражданите принудили полицията да разследва инцидента. Според първата и единствена версия, причината, поради която водата в реката е станала кървавочервена е може би проблем с пречиствателните съоръжения в кланицата, която се намира в съседство с Миява.
– Може би, оцветяването на водата в червено да идва от убитата рибата, настъпило поради замърсяване с отпадъците от кланицата. Ние все още сме в процес на търсене на източника на замърсяване , – заявил представител на местната полиция.

Кой е казал, че училищната сграда трябва да бъде скучна и мрачна?
В град Карлсруе решили да оспорят това твърдение.
Така те построили  Cat Shaped School по проект на световно известния художник Томи Унгерера. Този дом създава весело настроение. Прилича на гигантска котка с големи очи – прозорци и уста – врата.
Задната част на училището е направена във вид на опашка. Тук има два изхода. Единият е традиционен, а другият под формата на пързалка, която доставя огромно удоволствие на учениците.
Класните стаи са добре осветени. Площадките за игра са разположени вътре в самото училище и са оформени много ярко и интересно.
Около сградата е осигурена достатъчно голяма площ за разходки и активни игри.

Погледнете внимателно тази снимка! Какво ще спаси света от безсърдечието, безразличието и жестокостта? Добротата!
На тази снимка са 12-годишният ученик Вадим Велегуров и неговия необикновен приятел врабчето Аби.
Малкото осиротяло още неопитно птиче Вадим намерил близо до дома на своята баба и буквално го спасил от сигурна смърт. От тогава те са неразделни приятели.
Момчето взима на разходка своя пернат приятел, храни го даже подавайки храна от устата си. Укрепналият Аби отговаря с любов и доверие на своя спасител.
Трябва да отбележим, че опитомяването на врабци е много рядко явление. Такива птици попадайки в плен, бързо умират.