Жителите на словашкия град Миява, който се намира на границата с Чешката република, преживя истински шок, когато открили, че водата в реката, намираща се наблизо е станала кървавочервена. Първи забелязал плашещото изменение на цвета на реката 65 годишния Роман Подбрезов, когато правел сутрешната си разходка.
– Аз се разхождах по улицата, когато забелязал, че цвета на реката Миява течаща в центъра на нашия град, се е променил до неузнаваемост. Тя придоби цвят на бордо, напомняше ми на човешка кръв. Това, което видях, беше като във филм на ужасите. Не можех да повярвам на очите си. Точно през града течеше кървава река – споделил Роман.
Скоро новината се разпространила наоколо, много граждани започнали да се паникьосват, казвайки, че аномалията е символ на злото и не носи нищо добро.
– Това изглежда наистина зловещо. Снощи минах и всичко си беше наред, а на сутринта изведнъж всичко се промени. Сега реката изглежда така все едно, че са убили много хора или нещо подобно. Аз не съм суеверен. В града никога не е имало серийни убийци, за да говори за масови убийства, но това, което се случва, е в явно противоречие с нормалното – казал един от местните жители.
Тези настроения на гражданите принудили полицията да разследва инцидента. Според първата и единствена версия, причината, поради която водата в реката е станала кървавочервена е може би проблем с пречиствателните съоръжения в кланицата, която се намира в съседство с Миява.
– Може би, оцветяването на водата в червено да идва от убитата рибата, настъпило поради замърсяване с отпадъците от кланицата. Ние все още сме в процес на търсене на източника на замърсяване , – заявил представител на местната полиция.

Кой е казал, че училищната сграда трябва да бъде скучна и мрачна?
В град Карлсруе решили да оспорят това твърдение.
Така те построили  Cat Shaped School по проект на световно известния художник Томи Унгерера. Този дом създава весело настроение. Прилича на гигантска котка с големи очи – прозорци и уста – врата.
Задната част на училището е направена във вид на опашка. Тук има два изхода. Единият е традиционен, а другият под формата на пързалка, която доставя огромно удоволствие на учениците.
Класните стаи са добре осветени. Площадките за игра са разположени вътре в самото училище и са оформени много ярко и интересно.
Около сградата е осигурена достатъчно голяма площ за разходки и активни игри.

Погледнете внимателно тази снимка! Какво ще спаси света от безсърдечието, безразличието и жестокостта? Добротата!
На тази снимка са 12-годишният ученик Вадим Велегуров и неговия необикновен приятел врабчето Аби.
Малкото осиротяло още неопитно птиче Вадим намерил близо до дома на своята баба и буквално го спасил от сигурна смърт. От тогава те са неразделни приятели.
Момчето взима на разходка своя пернат приятел, храни го даже подавайки храна от устата си. Укрепналият Аби отговаря с любов и доверие на своя спасител.
Трябва да отбележим, че опитомяването на врабци е много рядко явление. Такива птици попадайки в плен, бързо умират.

Отидохме на разходка. Решихме да отседнем на една полянка близо до селото. Там има малко езерце. Когато бях малка, много обичах да идвам тук сред билките и дивите цветя, да поплувам в езерцето.
Пристигнахме на полянката, но не я познах. Тревата бе израснала във високи бурени повечето, от които бяха изсъхнали поради сушата. Но друго дразнеше очите ми. Наоколо бяха разхвърляни пластмасови торбички, консервени кутии, празни бутилки и отпадъци от храна. Бях разочарована!
Очистихме полянката и запалихме огън. Шишчетата бяха вкусни, но бях подтисната от картината наоколо. Всичко изглеждаше жалко и сиво….. Езерото бе потъмняло и изсъхнало, за това не рискувах да плувам в него.
През цялото време нещо ме глождеше: „Какво им струваше да съберат боклука и да го изхвърлят в контейнерите“. Наблизо един от тях се забелязваше от далеч със своите ръждиви петна по корпуса.
Осъзнах едно: Ние заслужаваме да получим това, което следва от начина ни на живот.
За това имаме напукан асфалт, мръсни улици без светлина, вонящи реки, престъпно правителство, малки заплати и пенсии, защото не пазим и не се грижим не само за себе си, но и за всичко около нас.
Ако ние не уважаваме себе си и това, което имаме, кой ще ни уважава в замяна?
Правителството не е виновно за мръсните улици и изпочупените детски площадки. Президента не краде крушки и жици. Не е нужно повече да изреждам. Хора, ние сме си създали този ад и живеем в него.
Ако не ви е безразлично всичко това, започнете от улицата, на която живеете, от мястото пред дома ви……. Направете го, за да живеем всички заедно по-добре.

Тя не ги познаваше, но се представиха за роднини на мъжа й от Северна България. На чичо Кольо, на чина Петра…. на кой си от кой си…

Жената разбра, че трябва да бъде любезна и ги посрещна сърдечно. Нагости ги богато и им посла да спят в новата стая. Прояви човещина и не им се скара дори, че стъпкват фасовете си върху новия персийски килим.

Странни гости, седят цял ден в апартамента и никъде не излизат. Домакинята се надяваше, че за малко поне ще се разходат из града и ще го разгледат, та малко да си почине и да се отпусне.

Ден така, два минаха, трети се задава, а тези хора цял ден стоят пред телевизора, ревизират хладилника и без да питат се обслужват сами. Нищо не купуват, а ядат на корем.

На жената й писна и накрая каза на мъжа си:

– Може да са твои роднини, но не мислиш ли, че вече прекаляват?

Какво направи мъжът й тя не разбра, но се обади баща й, че спешно трябва да идат при него. Гостите макар и с неудоволствие трябваше да си тръгнат. Преди да излязат от вратата единият най-безцеремоно изтърси:

– Развалихте ни плана. Две седмици бяхме при Владо в София, щяхме да изкараме две седмици и при вас, а след това за две седмици щяхме да отидем у Петър във Варна………..

Жената не искаше да слуша останалата програма на гостите от Габрово, за това само прехапа устни и махна с ръка. Само като си помисли, че този ад е щял да трае още седмица и половина, косата й настръхна. Въпреки това им се усмихна и им пожела добър път.

Случи се така, че след една година минаха край Габрово. Мъжът й я подкани да се отбият за малко при неканените гости от преди. На жената не й се искаше да  се срещне с тях, все пак спомените бяха още пресни, пък и не бяха от най-добрите. Но мъжът й настоя и тя вдигна ръмене.

Посрещнаха ги, почерпиха ги по едно кафе. И още, докато кафето беше горещо, стопанката каза:

– Изпивайте си бързи кафето и тръгвайте, че каквато буря се е задала, не знам как ще се измъкнете.

Гостите я погледнаха смаяно. Те се бяха отбили за малко и съвсем нямаха претенции да останат по-дълго, но самата реплика ги накара да се спогледат и се усмихнаха.

Ето така се срещат гости по габровски.