Размерите на тази земя са  3,5 на 2,5 км. Островът е формиран от минимум четири вулкани, един от тях е горещ, съществува риск от изригване във всеки момент.

Въпреки това, тук живеят 160 души. Те не се боят от изригването, а се занимават със своите работи. Приемат туристи привлечени от геотермални източници. Понякога местните жители загиват от изхвърлянето на гореща вода, но не смятат да си тръгнат от там.

Този остров може да се достигне само със въртолет. На ден се прави само един курс с 9 пътника.

Поради високите скали, акостирането на кораб на острова е трудно, но при хубаво време това е възможно.

На острова има ферма и няколко глави едър рогат добитък. Ако къща се намира на по-голямо разстояние от селището, в него няма електричество.

На острова има два хотела и кафене.

Над главите на жителите на Аогасима има цял планетариум, звездното небе изглежда невероятно.

Туристите в австрийското алпийско село Верфенвенг могат да ползват електрически автомобили под наем.

Офертата е валидна за всички, които дойдат до селото с влак или автобус, а тези които идват във Верфенвенг с колата си, не са длъжни да дават ключовете на колите си като залог.

На разположение на туристите в алпийското село са шест така наречени Smile-E’s. Тъй като електрически автомобили са много търсени сред посетителите, туристическият съюз препоръчва да си запазите предварително такава кола за не по-малко от един ден.

Sile-E’m развива скорост 120 км/ч и за едно зареждане на батерията може да измине разстояние от 140 км.

Електромобилът се зарежда в местна бензиностанция, а електроенергия се изработва локална слънчева електростанция.

За алтернативно придвижване гостите могат да наемат велосипеди под наем.

Това разстояние от кожа между носа и горната устна се нарича лабиална бразда или филтрум на латински и фитрон на гръцки.

Именно на това място се съединяват части на човешкото лице при развитието на ембриона на 2-3 месец от бременността.

Оказва се, че филтрум имат не само хората, но и кучетата. При тях филтрумът разделя носа на половина.

Живееше един хамстер. Той беше много независим. Обичаше да се увива в червената коприна на покривката на масата и да си мие краката в каничката за кафе.

След една година в този дом се появи котарак. Той беше още съвсем млад. В началото ядеше супа, зеле, моркови, варени картофи и всичко, което получаваше или сам можеше да си открадне.

Котаракът много искаше да се запознае с хамстера. Той отделяше най-малко два часа, за да го съзерцава . Наблюдаваше го, как ходи, как яде, дори как спи.

Хамстерът оставаше напълно равнодушен към тези погледи и безкрайни наблюдения.

Веднъж котаракът бе поставен на масата. Той я изследва внимателно, за да открие нещо интересно за ядене, но уви за себе си нищо не откри.

На същата маса поставиха и хамстера. Той изобщо не обърна внимание на котарака, а бавно изследва всяка паднала трошичка, а след това с всичко открито натъпка бузите си и започна да дъвче.

Котаракът лежеше по корем, протегнал нос към хамстера и го наблюдаваше внимателно.

Изведнъж хамстерът забеляза рижата муцуна, дотича до нея и захапа носа на котаракът със зъбите си. Сега вече се знаеше, кой е доминиращият в тази къща.

По- късно котаракът независимо от това, къде се намираше, съзерцаваше хамстера на почтително разстояние и ако малкото скокливо животинче се затичаше към него, прикриваше носа си.

Котаракът следеше хамстерът макар и от далече, но не предприемаше нищо срещу него.

Минаха години. Котаракът остаря, хамстерът отдавна не е вече между живите, но спомените са си спомени.

Котаракът гонеше гълъби, мишки и всичко, което се движеше, но от време на време повдигаше глава нагоре и съзерцаваше мястото, от където се появяваше хамстера. Може би се надяваше, да го види пак……

Е, ако това не е любов, здраве му кажи.

През 2016 г. бе пусната холографска марка. Тя не е стигнала за всички, защото е излязла като сувенир и в малък тираж.

Тази марка е излязла след задържане от две седмици, а основния випуск е без холограми.

Пуснат е слух че са се появили фалшиви самозалепващи новогодишни марки, но всяка „проба“ „пропуска перфорации“ и „разновидности“ на съвременните марки.

Такива временни „артефакти“ със фалшиво „качество“ се разпознава на една ръка разстояние.
Фалшиви новогодишни випуски е имало и преди.

Например на марка на СССР от 1984 г. художникът грешно е нарисувал римските цифри на циферблата, VI  вместо IV. След като забелязали грешката веднага оттеглили марката.

А на марка от 1982 г. забравили надписа: „Честита Нова година“.  Оказва се, че майсторите се научили само как да се намали малко съответните бои върху марката.