Кулата-капсула „Накагин“ е била построена в 1972 г. по проект на японският архитект Кишо Курокава.

Зданието се явява пример за японски метаболизъм, движение в архитектурата и градоустройството, която се е появила през 1950 г. в противовес на функционализма.

За зданията в стил метаболизъм е характерна сякаш някаква незавършеност и откритост на структурата за „диалог“ с изменящата се градска среда.

Построеното, в токийския район Гинза, здание се състои от 140 капсули-модули, които в разни комбинации са съсредоточени около два носещи стълба.

Размерът на всеки модул е 2,3 х 3,8 х 2,1 м. Те се крепят към опората само на четири болта. Височината на дома е тринадесет етажа.

През 2007 г. живущите в „Накагин“позовавайки се на ограничените условия и наличието на азбест в строителството на сградата, гласували за разрушаването ѝ.

Желаейки да спаси своето творение Курокава предложил проект за мащабна реконструкция на кулата.

Планът за реконструкция бил подкрепен от основните архитектурни асоциации в Япония, Японския институт по архитектура, но поради големите финансови разходи, работата така и не започнала.

След това болшинство от живеещите там се изнесли и изоставили своите апартаменти.

В Саксония в Шнеберг през 1477г. бил открит най-големият самороден къс сребро с тегло 20 тона.

Поради големия си размер и тегло, късът не можел да се изнесе и от него да се изработват предмети за определена цел.

Според свидетелства, на мястото, където бил открит този голям къс сребро, направили подземна камера, а на буцата сребро  придали формата на стол.

Саксонският херцог Албрехт заедно със своята свита слязъл в шахтата и отпразнувал на сребърния стол необичайната находка на миньорите от Шнеберг.

Представители вида Megachile pluto, принадлежащи към семейство Megachilidae, са най-големите пчелите в света.

Женските са значително по-големи от мъжете. Дължината на тялото им може да достигне 3,9 см. Мъжките рядко надвишават 2,4 см.

Размерът на крилете при тези големи видове пчели е 6-6,7 см.

За първи път Megachile pluto е забелязана от Алфред Ръсел Уолъс през 1859 г. Описанието на този вид пчели е било пуснато 10 години след откриването им.

Много по- късно тези пчели са причислени към изчезналите видове, докато през 1981 г. A.Messer потвърдил тяхното съществуване.

Тези пчели правят гнездата си вътре активни термитници, което обяснява защо дори хората, които живеели в близост до тях,  не са знаели за съществуването им.

Вечерта беше притихнала. Гъсти черни облаци закриваха луната и угнетяващо действаха на всичко. Людмил крачеше нервно в стаята.

Недялко мълчаливо го следеше и хвърляше от време на време поглед върху движещите се фигури на телевизионния екран. Той бе по-малкия, затова винаги слушаше брат си и го следваше навсякъде.

– Боже, имало ли е някога по ненужно изобретение, – извика Людмил и със замах изключи телевизора. – Като четеш или слушаш радио, мислено си представяш всичко. Безкрайни гледни точки, безгранични хоризонти.

Недялко внимаваше на всяка дума от монолога на брат си, той знаеше, че сега батко му ще се впусне в поредните си философски разсъждения.

– Докато телевизионния екран смачква всичко, – продължи да мърмори и негодува Людмил, – смалява света, да не говорим за ума. Вместо да гледам телевизия, по-добре е да се спусна по Амазонка с лодка и да позволя на племето хиваро да ми изсуши главата.

Недялко не се стърпя и  се обади:

– Какво е това племе?

– Живеят в джунглата и обичат да правят изсушени глави. Такъв обичай имат, – отговори Людмил.

– Шегуваш се, – не му повярва Недялко.

– След като обезглавят човек, правят разрез от темето назад чак до врата, – съвсем сериозно започна да обяснява Людмил.  – След това обелват врата, скалпа и лицето. Зашиват го като торбичка. Зашиват още очите и устните. Напълват го с камъни и го варят, докато се свие до размерите на бейзболна топка.

– И за какво са им тези изсушени глави? – попита уплашено Недялко.

– Окачват ги една до друга, – засмя се Людмил. – Представяш ли как се полюшват леко от вятъра.

– Боже Господи, – изстена Недялко.

– А сега си представи хората зазяпани в телевизионните екрани, – плесна с ръце Людмил. – Не ти ли приличат на онези изсъхнали черепи, които водени от вятъра се поклащат незаинтересовано и затъпяващо ….