Преди известно време машини за игра имаше навсякъде. Тогава много хора се бяха пристрастили към тях. Това е като епидемия, тя засяга и възрастни, и деца.
Спомням си мъже след работа в деня, когато се се раздаваха заплатите, които отиваха в игралните зали и там оставяха целите си заплати. Тогава имаше много разводи, защото жените не издържаха и нищо не можеха да направят със своите мъже. В такива места прозорци и часовници няма. Там се разрешава да се пие бира или кафе, пушенето не се забранява. Сядайки зад автомата човек взима със себе си бутилка бира или чаша кафе, с цигара в уста, устремява поглед в играта Това хората го прави за собствено удоволствие. Те ходеха като програмирани и играеха….
Пристрастяването към хазарта е сериозна зависимост и на човек му е трудно да се избави от нея. Някои хора даже посягат и на живота си, заради неизплатени дългове. Това е много опасно!
Има и друга игрова зависимост. Зависимостта от компютърни игри и Интернет! Това не е по-малко опасно. Има много случаите, когато тинейджъри са умирали директно на компютрите си от изтощение или сърдечна недостатъчност. След всички тези „стрелби“ юноши вземете истински оръжия и убиват реални хора. И такива случаи не са малко.
Никой не спори, че компютърните игри са нещо интересно и увлекателно. Възрастни мъже, даже баби и дядовци се впускат в различни „акции“ и „преследвания“. Но всичко трябва да е с мярка и да се правят почивки. Игрите не трябва да заемат цялото свободно време, дори и и не свободното.
В действителност, много от геймърите често забравят да ядат, да пият вода и да спят. Поради изтощение на тялото, понякога настъпва смърт.

Два от четири брака завършват с развод, според сегашната статистика, но всяка статистика остарява с времето и то много бързо. Дори не е нужно да е гледаме, за да установим, че разводите се увеличават, а сключването на бракове намалява. Вземете, който и да е вход на жилищен блок и ще видите, че в него живее поне един разведен или самотна майка, която отглежда детето си.
Нима това се е превърнало в норма? Хубавото е, че днес има още хора, които не са готови за такива „дръзки“ промени и идеята за създаване на семейство съвсем не е погребана.
Неотдавна ме шокира фрапираща новост. В германския парламент се разглеждал законопроект според, който брака в Германия автоматически се разтрогвал след седем години и можел да се възстанови само при съгласие на двете страни. Не знам каква е била съдбата на този закон, но мисля, че е твърде смел за нашето общество, дори мога да кажа абсурден. Защо ще се създава нещо, което няма бъдеще? Ами децата? Нима те могат да се заличат?
Блудството и прелюбодействието, разрушават семейството и това се култивира от средствата за масова информация.
Една жена скоро ми натрапваше мнението си, че ако двама души не се разведат, те живеят заедно заради собствената си инертност и малодушие. Нима здравите семейства са станали бяла врана в нашето общество? Не се лъжете хора, това още не е загубена кауза. Всичко зависи от нас.
Щастливият брак не е, когато след седем години съпружески живот ти пеят романси под балкона, а когато чувстваш всяка минута дълбокото уважение на съпруга към теб.