Истинската същност на моя живот не е в здравето на моето тяло, не и в това, което става наоколо, нито в успехите ми в Божието дело, а в съвършеното разбиране на Бога и в общението с Него.

И първият, който може да възпрепятстват тази радост е раздразнената от малките неща, прекомерна суетност при обстоятелствата. Грижите в този свят заглушават Словото.

Всичко, което Бог е направил за нас е само началото, Той иска да ни доведе до мястото, където ставаме Негови свидетели и ще изявяваме , кой е Исус.

Заемете правилната позиция относно Бога. В това ще намерите своята радост и от вас ще потекат реки от жива вода. Бъдете за Исус Христос резервоар, фонтан, чрез които се излива живата вода.

Престанете да мислите за себе си, престанете да бъдете самодоволни светии, живейте живота скрит чрез Христос в Бога.

Да живееш с Бога е толкова естествено, колкото и дишането, без значение къде сте се оказали. Повече благословения вие ще получите от живота на тези хора, които те самите не са подозирали.

Усмивка, създаваща „аромат“. Външно тя е незабележима, а вътрешно много ярка. Тази усмивка не се изразява с устни, а с очите и цялото лице.

Леко издърпайте нагоре ъгълчетата на устните си, така сякаш ще се усмихнете, но не сте успели да сведете усмивката си до края. Но мислено тя е извършена цялостно.

Дръпнете ъглите на очите и леко повдигнете лицевите мускули, които са директно под очите. Включете вътрешното си чувство на радост, запалете го с очите си.

Сформирайте такова състояние на радост предизвикано по този начин. Направете го стабилно. Научете се да се намирате в него и колкото може по-често го включвайте всеки път, когато сте с хората, особено тези, които харесвате.

След като практикувате известно време, ще усетите как сте станали по-привлекателни и колко много ще се харесвате на хората.

Запалете огъня в себе си и този огън ще запали околните.

В света е тъмно, студено и страшно. Тази тъмнина не се разсейва от физическата светлина – слънцето, даже обратното, човешкия живот става още по-ужасен и безнадежден, в страдания и неумолима самота, неизбежно стремящ се към смъртта и небитието.

Всичко е обречено, страда, подчинява се на непонятния, безнадежден закон на злото и смъртта.

И ето в света се яви човек смирен, без дом, без власт над хората, без някакво земно могъщество, който казва на хората:

– Това царство на тъмнината, злото и тъмнината не е истинския живот. Това не е светът, който е създаден от Бога. Злото, страданията и самата смърт трябва и е нужно да се победят, Аз съм изпратен от Бог, Своя Баща, за да спаси хората от ужасното поробване на злото и смъртта.

Човекът е забравил истинската си природа и призвание и се е отрекъл от тях. Хората трябва да се обърнат, за да видят, това, което са отвикнали да виждат. Човек трябва да повярва, че доброто е по-силно от злото, любовта от омразата, живота от смъртта.

Христос изцелява, помага, раздава се на всички И въпреки това хората не разбират, не чуват, не се доверяват, не вярват.

Той можеше да яви Своята Божествена сила и слава и да накара хората да повярват в Него. Но желанието Му бе да освободи вярата им, любовта им и без принуда да Го приемат.

Той знае, че в часа на неговата жертва, окончателното Му предаване, всички изпитвайки страх ще Го изоставят.

Но когато свърши всичко, ще остане в света свидетелство, за това на къде е зовял хората, какво им е предлагал – подарък, живот изпълнен със смисъл и радост.

Исус тайно от света и хората, яви на учениците Си славата, светлината и тържеството, към което всеки е призван.

Божествената светлина прониква целия свят и преобразява човека, който придобива окончателен и вечен смисъл.

„Добре е да бъдем тук“ – възкликна Петър, виждайки славата Му.

От тогава Църквата с постоянна вяра радостно повтаря: „Добре е да бъдем тук“.

Това е молба донасяща светлина, жажда за просветление и преображение.

Сред тъмнината, злото, сивотата на обикновеното ежедневие, като лъч през облаците сияе тази светлина. Душата я знае. Тя утешава сърцето Явно присъства в живота ни, но не се изразява открито и въпреки това ни променя.

„Господи, добре е за нас да бъдем тук!“

Ако тези думи станат наши, отговор на душата ни на дара на Божествената светлина, а молитвата ни нека стане молитва за преобразяването ни, за победата над света.

Нека възсияе над нас Твоята светлина, носеща ни живот!

Ана и Григор живееха от осем години заедно. Животът им съвсем не бе лек. Живееха на квартира и получаваха социални помощи.

Григор не работеше, защото повечето време прекарваше в спортната зала, където тренираше. Той постоянно си повтаряше:
– Аз непременно ще стана шампион.

Това бе голямата му мечта. Бе се възхищавал на яките и силни мъже, които всички поздравяваха след поредната победа. Той не желаеше толкова овациите, колкото радостта, че и този път е успял да победи.

Ана всеотдайно го подкрепяше:

– Вярвам, че ще станеш шампион. Ти непременно ще успееш.

Въпреки, че нямаха достатъчно средства, Ана се стараеше Григор правилно да се храни, спазваше и следеше строго режима му. Във всичко това тя бе всеотдайна.

Ходеше с него в спортната зала и го окуражаваше:

– Напредваш! Ще се справиш! Няма значение, че не успя този път, опитай пак. Ще се справиш. Ти можеш.

И Григор успя. Неговите борби събираха хиляди хора. Те му ръкопляскаха, крещяха високо името му, но той търсеше нея, усмивката ѝ и поздрава ѝ за поредната извоювана победата.

Сега имаше достатъчно пари и можеше да си позволи автомобил, дом, и каквито си иска дрехи и обувки.

Той прегръщаше Ана след всяка победа и ѝ казваше:

– Това е за теб. Ти си достойна за тази победа, даже много повече.

Тя беше непрекъснато до него и не спираше да му повтаря:
– Ти можеш!

В този живот заедно със скърбите и притесненията има много благословения и радост, които щедро ни е дарила Божията десница.

Помисли си, колко дарове приемаш като нещо естествено.

Всеки миг здраве, всеки час свобода, способността да виждаме, да чуваме, говорим , мислим или си представяме, всичко това са подаръци от Него. Даже способността ни да обичаме също е дар от Бога. Но най-важното е, че  Бог ни е подарил Христос.

С какво ще отговорим на Неговата любов? Това можем да обобщим с една дума: благодарност. Но как да му покажем нашата благодарност? Да му дадем част от това, което Той ни е дал.

Какво си направил в последно време, за да благодариш на Бога за всичко, което ти е дал и продължава да ти дава?