Скъпи, майко и татко, след като дойдох в колежа започнах все по-рядко да ви пиша. Извинете ме за расеяността ми и дългото ми мълчание. Ще се постарая да наваксам и да ви разкажа всичко, но ви моля, когато четете това писмо да седнете. Сега мога да продължа. Раната на главата, която получих, когато скачах през прозореца на стаята си по време на пожара, почти заздравя.
Бях в болницата три седмици и сега виждам съвсем нормално. Главата ме боли един път на ден. За щастие по време на пожара моя скок от прозореца видя работника от близката бензиностанция. Именно той извика пожарната и бърза помощ. Той често ме посещаваше в болницата. И когато нямаше къде да живея, нали квартирата ми изгоря, ме покани да живея в неговия дом. Това всъщност е някакво мазе, но е добро.
Той е прекрасен млад човек. Ние се влюбихме един в друг и сме решили да се оженим. Не сме решили кога точно ще стане това, но разбира се, когато започне да се забелязва, че съм бремена. Да, майко и татко, аз съм бременна. Аз помня как скоро си мечтаехте да станете баба и дядо. Вярвам, че с радост ще приемете и ще дадете любов и топлина на това дете и ще се грижите за него, така както се грижихте за мен, когато бях дете.
Но истинската причина за задържането на нашата сватба се дължи на това, че той получи удар, а аз се заразих малко. Радвам се, че ще го приемете с радост в дома си, той е добър. Не е могъл да получи добро образование, но е доста честолюбив. Религиозното му вероизповедание е различно от нашето, но вие нямате нетърпимост към това и за това няма да му обърнете особено внимание. А сега, когато ви съобщих последните новини, искам да ви кажа, че нямаше никакъв пожар, нямах рана на главата и не съм лежала в болницата, не съм бременна, нямам никаква инфекция и в моя живот няма никакво момче. Само получих двойка по биология и история и поисках правилно да приемете това.
Ваша любяща дъщеря Диди.

Един работник отишъл при началника си и му казал:
– Защо ми плащате по-малко, отколкото на Иван?
Началникът погледнал през прозореца и казал:
– Виж, някой идва. Изглежда сено докараха. Иди и виж.
Излязъл работникът, погледнал и се върнал
– Да, наистина са докарали сено.
– А от къде е? От Симеоновите полета ли е?
– Не знам.
– Иди и виж!
Работникът излязъл отново. След малко докладвал:
– Да, от Симеоновите поля е.
– А сеното от първата или от втората коситба е?
– Не знам.
– Тогава иди и виж.
Излязъл работника и се върнал след малко
– От първото косене е.
– А по колко го дават?
– Не знам.
– Тогава провери.
След пет минути работникът докладвал:
– По пет лева.
– А отстъпка има ли?
– Не знам.
В този момент влязъл Иван и казал:
– Докараха сено от Симеоновите полета. От първата коситба е. Искаха му по пет лева, но ги уговорих по три. Пуснах ги в двора и сега го разтоварват.
Тогава началникът се обърнал към оплакващия се работни:
– Сега ясно ли е защо Иван получава повече?