Това изобретение е още от времето, когато изграждахме социализма. Ентузиазирани хора изградиха Димитровград, Хинбоаз, съоръженията и сградите за тежката промишленост ….
И всичко за общото благо. Така партийните ръководители вдъхновяваха народа за полагане на безплатна работа, прикривайки недълновидното си ръководство.
Дойде ХХ1 век. Настъпи автоматизацията и роботизацията. И те се включиха за народното благо. Роботизира се производството намали се работния ден и работните дни в седмицата.
Появиха се и новите собственици, които ни убеждават: „Бъдете търпеливи за повишаване на заплатите. Нали всичко правим за общото благо. Ще разширим производството, ще достроим офисите…..“
Само, че те забравят да си спомнят, че за сметка на това „търпение“ расте личния им капитал.
Друга лоша практика, пренесени от старото време в нашето е да се взема на място на отпускар нов служител.
Така се получава, че вместо полагаемият си отпуск, човек прекарва свръхсрочни часове и отработва дни.

Обзалагам се, че сте много заети в работата си. Вчера, днес и утре. Вероятно ви плащат много, но за тези пари те купуват живота ви. Помислете колко време прекарвате с близките и любимите на сърцето ви?
Изобщо не мога да повярвам, че трябва да работите толкова много, за да свържете двата края. Вие работите, за да удовлетворите вашите желания. Но имайте предвид, че това е един порочен кръг,- колкото повече пари изработвате, толкова повече ви се иска да имате и още повече работите, за да получите още повече финансии.
Но все някога достигате до момент, когато се питате: „В действителност нужна ли ми е толкова тази блуза или тази кола? Заслужава ли си заради това да пропусна първото изпълнение на дълго репетиран танц на дъщеря си или спортното състезание, в което участва сина ми?“
Направих си сметка. Ако доживея до 75 години, като знам, че всяка година има по 52 недели, ще имам на разположение 3900 недели. Доста от тях съм преживяла и да кажем ми остават още 1000. Какво ще направя с тях?
Разбирайки, че неделите в моя живот намаляват, започнах да обръщам повече внимание на истинските ценности в този живот. Няма по-силно средство да се вразумиш от това, като гледаш как намаляват пропуснатите дни и възможности в тях.
За това всеки следващ ден се превръща в подарък за мен. Приемам го с благодарност и дарявам близки и познати с любов и радост.
Това е единствения начин да изживея живота си, без да съжалявам за пропуснатото!

Да се предсказва бъдещето е трудно нещо. Въпреки това ще надникнем в бъдещето на технологиите.
Всеки ден в света се появяват нови устройства и технологии. И въпреки, че голяма част от тях използват отдавна придобити знания и технически прийоми, някои от тях могат да изменят представите ни за това, как трябва да изглеждат технологиите на бъдещето.
Например, какво ще кажете за цифрова библиотека?
Възможността да се включите в мрежата от коя да е точка на планетата е практически безполезна, ако ни дава възможност само да поговорите за новата кола на Парис Хилтън.
Цифровото натрупване на всичко, което е писано до сега и ще се пише в бъдеще, може да свърши много повече работа.
Вече всички лекции на Мичиганския технологичен институт са достъпни онлайн, но работата продължава.
На практика много скоро ще може да се отговори на кой да е въпрос, като се потърси запазена информация за него в мрежата.

Един от големите физици е публикувал революционна работа, в която са използвани резултатите на още 30 научни изследвания.
Тази работа демонстрира невероятните възможности, които HAARP е постигнала. Те надхвърлят и най-смелите предположения на всички предишни изследвания в областта на енергетиката при високи честоти.
Доктор Фран де Акино показа, че напълно функциониращата мрежа на HAARP, активирана навсякъде, може да повлияе не само на времето и геофизичните явления, но също така и на пространството, гравитацията, дори и на времето.
В момента мрежата е почти завършена с активирането на новото оборудване в край на света, в безлюдната Антарктика.
Собствениците на HAARP ще управляват ли наистина времето? А това какви последствия ще има за хората и планетата ни?

През лятото на 1944 г. американските войски завзели един от Марианските острови, наречен Сайпан, който е бил окупиран от японците.
От 30-хилядния контингент, 24 000 японци са били убити, 5000 се самоубиват през последните дни на сраженията и само малко по-малко от хиляда човека се предават в плен.
Почти всички пленници са се предали благодарение на резултатаната работа на 18-годишният морски пехотинец Гай Габалдон.
Като дете е прекарал няколко години в японо-американско семейство. При пленяването на войниците от противниковата армия е използвал познанията си за традициите и психологическите особености на японците.
Габалдон действал сам през нощта. Той убивалл или обездвижвал часовите край пещерата, след което убедил намиращите се вътре врагове да се предадат. При успешната си операция успял да закара 800 японци във базата си. Неговите колеги го нарекли Сайпански мишелов по аналогия на Гамелнския мишелов от средновековните легенди.