Разумният човек още от древни времена е строил пътища, за удобство при своето придвижване.
Какви ли не покрития са използвани за тези пътища: камък, дърво, пясък, кирпич, асфалт.
Но за автомобилните пътища в Европа може да се измисли нещо по-добро!
Съществува такъв проект Solar Roadways, при който всички пътища ще бъдат оборудвани със слънчеви панели, които ще образуват огромна мрежа от слънчеви електростанции.
Вдъхновители на тези идеи и тяхната разработка са американските инженери Скот и Джулия Брюсоу.
В този проект има големи плюсове.
Традиционните електростанции ще останат в миналото. Други ще осигуряват самоочистването си от снега и леда.
Пътните знаци ще станат интерактивни и управляеми. Надписите ще се осветяват и при необходимост ще се променят.
Ще настъпи ерата на електромобилите, които ще се зареждат от пътищата.

Колкото и страно да ви звучи, но тази фотография е от Марс.
Ние всички сме склонни да смятаме планетата Марс е мъртва, където всяка вълнуваща геологическа активност е станала преди милиарди години.
Но информацията от спътника на НАСА Mars Reconnaissance Orbite ни показва, че Марс е все още много динамична планета. Тя има постоянна ледена броня на Северния полюс. Този полюс е обграден от пясъчни дюни, които   се виждат. Тези дюни са формирани от малки части базалт, тъмна вулканична скала, подобна на скалите, намерени в околностите на вулканите в Хавай.
През есента и зимата температурата пада толкова ниско, че 30% от въглероден диоксид в атмосферата замръзва, и почвата се покрива с един ослепителен слой на сезонен лед от въглероден двуокис или „сух лед“, с дебелина 30-60 см.
Когато се разглеждат снимките, направени през различни периоди, то през пролетта може да се види, как под действието на слънцето твърдия въглероден диоксид се превръща в газ.
Газът излизат из-под ледената коруба и изнася на повърхността тъмен песъчлив прах, които може да се забележи по стръмните склонове на дюните.
Можем да видим необятно пространство от дюни. В началото при забавяне на кадрите може да се види, че всичко е покрито със сезонен сух лед с приблизително еднакъв цвят. Тъмните линии и петна в пясъка са дюните. Малкото петно на билото на пясъка ни разкрива ледена пукнатина. Пясъкът се премества, от излизащия газ на повърхностния слой лед, ниско в пукнатината.
С течение на времето пукнатината се разширява, а излизащия газ се кондензира в мраз в неопосредствена близост до ярките свежи райони. Сега можем да видим как пясъка от билото се спуска по стръмните склонове. Свирепият вятър вдига пясъка и се образува пясъчна буря между дюните. И така тъмните пясъчни дюни се освобождават от сезонния лед.
Нека да започнем с пясъчните дюни, покрити с лед, в началото на пролетта. В някои области, фуги и пукнатини в леда позволяват на газа да изхвърли на повърхността пясък и прах. Газът от сух лед  дестабилизира склоновете и възстановява дюните.
Това става всяка пролет върху огромното пространство от дюни в марсианските полярни райони.
Такива събитие, естествено не могат да станат на Земята. Марс може да прилича на Земята, но в някои отношения това е съвсем друга планета, различна от нашата.

Учени от университета в Орегон могат да направят милиарди долари в леярството с помощта на захарта. Метални отливки се използват навсякъде: водни помпи, реактивни двигатели, в железопътния и автомобилния транспорт, както и много други области.
В продължение на много години, леенето играе важна роля в развитието на човешката цивилизация и тази технология продължава да се подобрява.
Един от неотложните въпроси при леенето е създаването на формите. Днес сложните форми за леене се изготвят от пясък, скрепен от различни токсични вещества, като например фенол-формалдехидни смоли, които са опасни за здравето.
Учени от Държавния университет в Орегон са открили евтина и екологична алтернатива на опасните свързващи препарати за леярските форми. Такова вещество се оказала захарта.
Учените са открили начин, да правят яки, влагоустойчиви пясъчни форми за леене , скрепени със захар. Откритието е направено случайно. Един от изследователите направили грешка с температурата в пещта. Но благодарение на този случай, учените разбрали, че соево брашно, хидролизираното нишесте и захарта могат да свържат частиците в пясъка и да се приложат за направата на различни видове метални части. В момента около 70% от всички метални отливки от алуминий, желязо, бронз, мед, калай и стомана са направени с пясъчни форми.
Използването на захар ще има значително въздействие върху този важен отрасъл.

Според древната местна традиция, японска градина трябва да покаже криптиран символ на всичко  съществено. За изграждането ѝ са достатъчни пясък, растения и скали. Въздухът и водата запълват празнините в образуващия се пейзаж. Във водата, според мъдреците се отразява цялата красота на градината, а в тава отражение има скрит смисъл.
Използват се всички елементи на естествения ландшафт. Японските дизайнери все още създават многобройни екзотични японски градини, изпълнени с дълбок философски смисъл и омайна красота.
Архитектурата в тези градини прекрасно допълва естествената красота. Различни видове мостове, беседки, фенери, бамбукови огради и порти са заобиколени от камъни, които образуват определена загадка или символ. Някои от камъните са подредени във формата на животни. Такъв например, е символът във формата на костенурка, който обещава сигурност от външни атаки и вражеските набези на собствениците. Малките камъчета изобразяват морски или речни вълни.
Задължителен елемент на японската градина е Цуйубай. Така се нарича каменната чаша висока около половин метър, в която посетителите мият ръцете си преди чайната церемония. Обикновено градинската композиции е създадени от растения и цветя включени в японската традиция, което не я отделя от естествената, природната среда. Съставът на растителността в нея зависи изцяло от външните климатични условия. Това обяснява особеностите на японски градини в различни части на света.
Почвата в традиционната японска градина е смес от мъхове и лишеи, символизираща безкрайното течение на японски майсторство в градинарството. В съвременните японски градини се използват предимно морава трева и различни пълзящи храсти. Общото за всички тези места е малкият размер, компактно разпределение и нисък външен вид, позволяващ да се разгледат околните предмети.
За всеки японец японска градина е нещо като естествен храм, място за поклонение на твореца, който е създал цялата красота около нас.
Много чужденци са изпратени в земята на изгряващото слънце с една единствена цел, да проучат красотата на японската градина и след това да я повторят в страните си. Но дали са успели?

Гигантското чудовище е държало в страх цялата област.
Борба с един от най-големите и опасни риба напомня на Джереми Вайл историята в „Старецът и морето“. Рибарят и водното чудовище са воювали във водата повече от четири часа.
Това чудовище е контузило повече от дузина плувци. Жилещия скат обикновено се заравял в пясъка и чакал плячката си. Вместо на животни е започнал да напада хора. Ако човек попадне под шиповете му, отровата на ската прониква в артериите му и той  мигновено умира. Тези, на които им е провървяло повече, дълго са лекували гнойни и кръвотечащи рани.
Когато 53-годишният британски рибар Джереми Вайл пристигна в Буенос Айрес, приятели му разказали за ужасното чудовище и той решил да го хване. Рано сутринта Вайл хвърлил във водата примамка – морска змиорка.
Изгладнелият скат не чакал дълго и налапал стръвта. Осъзнавайки, че е в капан, чудовището вдигнало такива огромни вълни, че те едва не обърнали моторна лодка на Джереми.
– Мислех си, от къде има такава сила? – разказва по-късно рибарят. – Тя ме дърпаше така, че аз едва се държах в лодката.
Минали четири часа. Едва тогава ската се уморил и се предал. Тогава Вайл видял, че ръцете му били окървавени. Рибарят изкарал чудовището по-далече от плажа и го оставил.
– Мисля, че схватката ни ще му бъде за урок и той повече няма да дойде към плажа. – уверявал Вайл.