В Германия се е появил нов пясъчен остров с размери приблизително равни на 25 футболни игрища. Той се намира на 24 километра от германската провинция Шлезвиг-Холщайн в Северно море, в резерва Ватенмир. Площта на острова достига 14 хектара, а височината му 4 метра.
Експертите вече са пресметнали, че територията на Германия се е разширила с повече от 100 хиляди квадратни метра. Даденото явление не е рядкост. Но за първи път е фиксиран случай, когато част от сушата се появява край бреговете на Германия.
Такива пясъчни острови се образуват в плитчините от наноси на пясък. Те изведнъж се появяват и също така внезапно изчезват, затова картографите не бързат да ги отбележат на картата.
На острова са се появили голям брой гъски, чайки, патици, гаги, соколи и други птици, които имат свои гнезда и отглеждат малките си. За това острова е наречен Птичи. На територията му има вече 49 вида растения, основно от които е пясъчния овес.
По време на ежегодното прелитане до резервата остават около 20 милиона птици. Важна роля за съществуването на парка е запазването на популацията от тюлени. Островът не се е появил внезапно, а е израснал за период от десет години. В последно време той се е увеличил и очертания му са ясно видими.
Растенията все още не са развили гъста коренова система и не изпълнява функцията за укрепване на пясъчните дюни. Ако се надигне силна буря, за една нощ вълните ще го размият. Но има надежда, че с течение на времето островът ще се укрепи и ще бъде в състояние да посреща туристи от всички краища на света. В този район от 2010 г. се наблюдава бързо развитие на екологичния туризъм.
Архив за етикет: пясък
Легенда за нисалите
Това племе живяло някога навътре в либийската пустиня.
Западният вятър пресушил водата в съдовете им. А тази вода толкова трудно
са я събирали.
Останали без капка вода.
Насалите обявили война на вятъра и потеглили да го победят.
Вятарът задухал и ги покрил с пясък.
Те били погълнати и тогава насамоните завзели земята им.
Пътищата на бъдещето
Разумният човек още от древни времена е строил пътища, за удобство при своето придвижване.
Какви ли не покрития са използвани за тези пътища: камък, дърво, пясък, кирпич, асфалт.
Но за автомобилните пътища в Европа може да се измисли нещо по-добро!
Съществува такъв проект Solar Roadways, при който всички пътища ще бъдат оборудвани със слънчеви панели, които ще образуват огромна мрежа от слънчеви електростанции.
Вдъхновители на тези идеи и тяхната разработка са американските инженери Скот и Джулия Брюсоу.
В този проект има големи плюсове.
Традиционните електростанции ще останат в миналото. Други ще осигуряват самоочистването си от снега и леда.
Пътните знаци ще станат интерактивни и управляеми. Надписите ще се осветяват и при необходимост ще се променят.
Ще настъпи ерата на електромобилите, които ще се зареждат от пътищата.
Дървета или боровинков сладолед
Колкото и страно да ви звучи, но тази фотография е от Марс.
Ние всички сме склонни да смятаме планетата Марс е мъртва, където всяка вълнуваща геологическа активност е станала преди милиарди години.
Но информацията от спътника на НАСА Mars Reconnaissance Orbite ни показва, че Марс е все още много динамична планета. Тя има постоянна ледена броня на Северния полюс. Този полюс е обграден от пясъчни дюни, които се виждат. Тези дюни са формирани от малки части базалт, тъмна вулканична скала, подобна на скалите, намерени в околностите на вулканите в Хавай.
През есента и зимата температурата пада толкова ниско, че 30% от въглероден диоксид в атмосферата замръзва, и почвата се покрива с един ослепителен слой на сезонен лед от въглероден двуокис или „сух лед“, с дебелина 30-60 см.
Когато се разглеждат снимките, направени през различни периоди, то през пролетта може да се види, как под действието на слънцето твърдия въглероден диоксид се превръща в газ.
Газът излизат из-под ледената коруба и изнася на повърхността тъмен песъчлив прах, които може да се забележи по стръмните склонове на дюните.
Можем да видим необятно пространство от дюни. В началото при забавяне на кадрите може да се види, че всичко е покрито със сезонен сух лед с приблизително еднакъв цвят. Тъмните линии и петна в пясъка са дюните. Малкото петно на билото на пясъка ни разкрива ледена пукнатина. Пясъкът се премества, от излизащия газ на повърхностния слой лед, ниско в пукнатината.
С течение на времето пукнатината се разширява, а излизащия газ се кондензира в мраз в неопосредствена близост до ярките свежи райони. Сега можем да видим как пясъка от билото се спуска по стръмните склонове. Свирепият вятър вдига пясъка и се образува пясъчна буря между дюните. И така тъмните пясъчни дюни се освобождават от сезонния лед.
Нека да започнем с пясъчните дюни, покрити с лед, в началото на пролетта. В някои области, фуги и пукнатини в леда позволяват на газа да изхвърли на повърхността пясък и прах. Газът от сух лед дестабилизира склоновете и възстановява дюните.
Това става всяка пролет върху огромното пространство от дюни в марсианските полярни райони.
Такива събитие, естествено не могат да станат на Земята. Марс може да прилича на Земята, но в някои отношения това е съвсем друга планета, различна от нашата.
Нова спойка при леенето
Учени от университета в Орегон могат да направят милиарди долари в леярството с помощта на захарта. Метални отливки се използват навсякъде: водни помпи, реактивни двигатели, в железопътния и автомобилния транспорт, както и много други области.
В продължение на много години, леенето играе важна роля в развитието на човешката цивилизация и тази технология продължава да се подобрява.
Един от неотложните въпроси при леенето е създаването на формите. Днес сложните форми за леене се изготвят от пясък, скрепен от различни токсични вещества, като например фенол-формалдехидни смоли, които са опасни за здравето.
Учени от Държавния университет в Орегон са открили евтина и екологична алтернатива на опасните свързващи препарати за леярските форми. Такова вещество се оказала захарта.
Учените са открили начин, да правят яки, влагоустойчиви пясъчни форми за леене , скрепени със захар. Откритието е направено случайно. Един от изследователите направили грешка с температурата в пещта. Но благодарение на този случай, учените разбрали, че соево брашно, хидролизираното нишесте и захарта могат да свържат частиците в пясъка и да се приложат за направата на различни видове метални части. В момента около 70% от всички метални отливки от алуминий, желязо, бронз, мед, калай и стомана са направени с пясъчни форми.
Използването на захар ще има значително въздействие върху този важен отрасъл.