Устойчиви гени, които съдържат изкуствени плазмиди могат да намерят пътя към околната среда, ако не са унищожени.
Китайски експерти изследвали шест реки и открили бактериална ДНК, която носи синтетични гени устойчиви към действията на антибиотици, които се използват изключително за изследователски цели в областта на биологията и генното инженерство.
Безотговорното използване на антибиотици в болниците, ферми и самолечението на хора е довело до бързото разпространение на бактерии в околната среда, носещи гени, които им дават способността да устои на действието на антимикробните препарати. Попаднали в околната среда, такива микроби бързо предават своите гени на други бактерии, създаващи щамове, които предизвикват сериозни, а понякога и нелечими инфекции.
Гени устойчиви на антибиотици са изключително мощни инструменти на биолозите. При изследванията, свързани с молекулярното клониране, учените поставят такива гени в синтетични плазмиди, които са малки бактериални молекули ДНК.  В допълнение към ген от „устойчивостта“, синтетични плазмиди съдържат други гени, чиято работа е, както винаги, изучаване на генетиката. След присаждане на изкуствен плазмид, бактериалната култура се обработва с антибиотици, та учените да бъдат уверени, че са напълно устойчиви към антибиотици. Оживелите микроби носят необходимите за изследване гени.
За да не се допусне попадането на изследователски плазмиди в околната среда американските академични институти следват специално разработени процедури за обработка на биологичните отпадъци, останали след генетичните експерименти. Те са свързани с термична обработка и изгаряне.
Химиците в хранително-вкусовата промишленост също използват молекулярно клониране. Например, за създаване на зърнена култура и бактерии за производство на биотопливо и други екологични задачи.
Китайски учени решили да проверят образци на вода събрана от долното течение на шест местни реки, за присъствието на изследователски гени устойчиви към действията на антибиотиците. Получените резултати потвърдили най-лошите страхове. От забелязаните представители от вида Escherichia coli били зарегистрирани плазмиди, кото след това щателно са изследвани на генетично ниво. Установено е, че във всички шест проби има значителна концентрация на ампицилин-устойчиви бактерии, над 27% от всички бактерии във вода, съдържаща една или повече синтетични плазмиди.
Ако „невнимателните“ страни и техните правителства продължи да не се грижи за преработка на органични отпадъци, то скоро на Земата ще останат само синтетични супербактерии.

Я японския град Осака съществува здание Гейт Тауер, през което минава надземна магистрала.
През 1983 г. собствениците на земята под зданието решили да възтановят съществуващия имот тук, но се сблъскали със забрана от градските власти, тъй като те утвърдили план за строителство на път, който да минава през този участък.
Въпреки това собствениците на имота не се отказали и след дълги преговори с корпорацията, която трябвала да прекара път от там, стигнали до компромис.
16-етажната сграда била построена така, че пътя минавал между 4-я и 8-я етаж. В сградата на тези етажи се намират само стълбища и асансьори.
Шосето в мястото на пресичането със зданието е обкръжено със специални конструкции, които защитават дома от шума и вибрациите.

Преизпълнен с надежди юноша чул, че някъде се намира щастливата страна. Той смело се отправил да я търси, защото смятал, че може да я намери и да живее в нея. Според хората тази страна се намирала на много отдалечено място.
Изразходвайки много енергия юношата се добрал се добрал до предполагаемото място, но там не намерил щастливата страна. Той отново започнал да я търси, като проучвал всички места, които му казвали хората. Но уви…бил разочарован, че не намерил това, което търсел.
Минали години,  здравето на младежа се влошило, почти не му останали сили. Неговата смелост и дръзновение се изчерпали. Понякога го обхващала дълбока депресия и отчаяние. От неговата предишна самонадеяност не останало нищо.
Един ден, уморен и разочарован, се връщал от друго неуспешно търсене. Стъмнило се. Той загубил пътя и разбрал, че се е заблудил. Младежа приседнал на камък, обхванал главата си с ръце и силно огорчен горко заплакал:
– Не, изглежда аз съм недостоен да намеря щастливата страна. Тази страна е създадена за други хора по-добри от мен. Кой съм аз? Самонадеян, глупав човек, изпълнен с щестлавие и напразни мечти. Нима такива безполезни хора като мен могат да намерят щастливата страна и там да намерят своето щастие? Е, ще трябва да се смиря, да призная, че съм недостоен. Да приема своето поражение и да се върна в къщи без нищо….
Едва изрекъл тези думи, цялото място се озарило от чудна светлина, преливаща  във всички цветове на дъгата. Юношата се огледал, край краката му пробягвало чисто ручейче. Нежен бриз донасял аромата на цъфналите дървета. Пърхали красиви пеперуди.
Далече в полето работели весели хора и пеели песни. На хоризонта се откроявали прекрасните върхове на планината. В небето се носели безброй птици, чиято песен омайвала….
– Ето я. Това е страната на щастието, възкликнал младият мъж. – Оказва се, че я тя е близко до нас….

Настъпила вечерта. Един човек взел една малка запалена свещичка и започнал да се изкачва с нея по една дълга и вита стълба.
– Къде отиваме? – попитала свещичката.
– Ще се изкачим на кулата, за да осветим пътя на корабите.
– Но нито един кораб не би могъл да види моя пламък, –  възразила свещичката.
– Дори светлината ти да е слаба, казал човекът, ти продължавай да светиш колкото можеш, а останалото остави на мен.
Стигнали върха на кулата. Човекът приближил към една голяма лампа и я запалил с помощта на малката свещичка. Скоро големите огледала зад лампата отразили лъчите и светлината се разпръснала на километри наоколо, навътре в морето, осветявайки пътя на корабите.
Така както една малка свещичка може да запали огромен огън и да посочи пътя на хората, така пламъкът в твоето сърце и добрите ти дела могат да променят живота на мнозина, дори и да не го осъзнаваш.
Просто бъди светлина за хората около теб, като фар който направлява корабите към безопасното пристанище.

Бенто е японска вариант на пакетиран обяд, който често се взима за работа, училище или просто на път.
Като правило, този вид храна е разделен на две части: половината от пакета е с ориз, втората част съдържа риба, месо, яйца и зеленчуци. Бенто е истинско произведение на изкуството. Често компоненти на Бенто са в такива пропорции: 4:3:2:1 части. Четири части ориз, 3 части парчета месо или риба, зеленчуци 2 части, а останалата част е от мариновани зеленчуци или десерт.
Понякога готвачите създават в Бенто човешки фигури, добре познати герои от филми, животни и различни форми на цветя, растения, дървета или листа.
Опаковки за бенто може да бъде понякога примитивна пластмасова кутия от супермаркета, а от време на време тя е произведение на изкуството, издълбана от дърво и покрита с лъскав лак.
Има няколко различни вида бенто:
Бейл Бенто, когато се използва китайска храна.
Камамези Бенто се продава на гарите в Нагано. Опаковката е гърне от глина и се претоплят. Глинения съд често оставя за спомен.
Макуно-ути Бенто е класически тип, състоящ се от ориз, кисели сливи, парче пържена риба, както и твърдо сварени яйца.
Норибан, най-често срещаното Бенто с ориз и нори.
Саке Бенто съдържа ориз и риба, често и парче сьомга.
Сидаси Бенто се продава в ресторантите по поръчка. Това Бенто често се консумират по случай на някое събитие, като погребение, партита и сватбени тържества. Обикновено включва традиционни японски ястия като темпура, ориз и мариновани зеленчуци.
Дзюкубен Бенто се дава на децата в училище.
Сусидзума е суши в опаковка на Бенто.
Хаябен може да се изяде бързо преди обяд или след него, това е един вид следобедна закуска.
Ханимару Бенто символизира японския флаг. Състои се от ориз и мариновани сливи.
Кярабен Бенто е направено във форма на човек или животни.
Независимо от това, че Бенто може да се купи в магазин на кой да е ъгъл в Япония, изкуството да се приготвя в домашни условия е едно от най-важните умения на всяка домакиня.
За да зарадвате ваши близки, може да изпробвате сами да създадете свой тип Бенто. Успех!