Чудна радост извира от вратите на Йерусалим. Последва я вълна от хора, която се разсипа по Галилейския път.
Тържествено и победоносно се огласява навред:
– Той идва в името на Бога… Ще влезе в Своя царски дом!… Почит и слава на тебе, Царю…. Хвала на тебе, Сине Давидов!
Народът вдъхновен пее и се покланя на Божия Син.
Но там в тълпата горд и мъдър книжник каза с насмешка:
– Това ли е вашият цар, слаб и бледен? Заобиколен от рибари? Защо е така бедно облечен? И защо не бърза да изяви властта си?
Горкият, над него тегне покривало от черна мъгла, което не му дава възможност да прозре истината.
Ще минат години и Давидовият Син кротко и без натиск ще насочва  съдбите на хората. Усмирявайки буйните спорове, спирайки острите сблъсъци с всепобеждаващата Си любов.
Светът живее в очакване да настъпи духовната пролет, впримчил се в трудна борба.
Сърцата на хората се стоплят и изпълват с любов. Започват да познават стъпките на Господа и чуват нежния зов на Отца.

– Защо…..защо…..защо? – изненадана попитал ученикът, когато разбрал, че учителят искал да го отпрати, въпреки че първоначално го взел за ученик.

– Ти нямаш нужда от учител, – казал учителят. – Мога да ти покажа пътя, но ти трябва сам да го преминеш.

Мога да ти покажа къде има вода, но ти сам можеш да се напиеш от нея. Защо да си губиш времето при мен?

Ти знаеш пътя. Тръгвай! Водата е пред теб. Пий!

При повечето езици, отговорът при кихане е пожелание за здраве и дълъг живот. На английски обикновенно се казва „Господ да те благослови“ – „bless you“
В Япония и Корея няма характерна фраза за случая, а човекът, който е кихнал, трябвало да се извини.
Най-сложен е етикетът за кихане при французите.
Когато човек кихне, трябва да се каже:  „à tes souhait“ т.е. „нека се изпълнят желанията ти“.
При повторно кихане може да се добави: „à tes amours“ или „пожелавам ти любов“.
А ако човекът кихне трети път, той може да каже в отговор: „que les tiennes durent toujours“, което означава „пътя ти да се продължи вечно“.

Един млад човек слушал нееднократно за Исус Христос, но не бързал да го приеме в сърцето си.
Веднъж сънувал сън. Вървял край една река. От другата й страна се намирала прекрасна страна. Но живота отсам реката му се сторил по-разнообразен, отколкото този оттатък реката.
„Ще бъда още малко тук, – помислил си той, – когато поискам, мога да преплувам реката и да отида от другата страна.“
И продължил пътя си нататък.
Скоро забелязал, че реката станала по-широка и дълбока. Наоколо станало тъмно и мрачно. Изведнъж чул глас:
– Сега скочи!
Но той продължиш по-нататък. Реката все повече се увеличавала и го отделяла от щастливия бряг. Пътят му станал трудно проходим. Той се спрял и започнал да мисли, как да премине реката. Над него се разнесъл страшен глас:
– Вече е твърде късно.
Младият човек изпаднал в ужас…. и се събудил.
Този сън му помогнал да приеме Исус Христос за свой Господ.
Бързайте, не чакайте, за да не чуете страшното..:
– Късно е!

С помощта на смазването се пускали кораби във водата
Ето защо през Средновековието хелингите, наклонени брегови площадки за изваждане и пускане на корабите във вода, били покривани с отвратително хлъзгава животинска мазнина.
На робите се падала рискованата работа, да избутата подпорите под кораба.
В последният момент робът е трябвало да се махне от пътя на кораба. Ако се подхлъзнел, кораба го смазвал, а ако оживеел дарявали му свободата.