Двойна дъга може да се види много често, а тройна и четворна невъобразимо рядко.

Вторичната дъга се получава, когато светлината се пречупва през капките вода два пъти. Тя съдържа в обърнат ред цветовете на обикновената дъга.

Докато през 2011 г. тройна и четворна дъга не били снимани, имало спорове относно това, дали те съществуват изобщо.

Има и така наречената лунна дъга. Тя е забележимо по-бледа и по-тънка от обичайната слънчева дъга.

Може да бъде забелязана при много ярка луна, която скоро ще навлезе в пълнолуние.

Лунната дъга се появява след подходящ дъжд, на фона на много тъмно небе.

Японските геофизици са установили, че големите земетресения често се появяват по време на новолуние или пълнолуние.

Учените са реконструирани амплитудата на приливни напрежения, които са настъпили няколко седмици преди земетресението с магнитуд 5.5 или по-висока степен, наблюдавани през последните двадесет години.

Независимо от факта, че авторите не са уверени, че между фазите на луната и малките трусове има връзка, те вярват, че земетресението в Индийския океан през 2004 г., в Чили през 2010 г. и на източния бряг на остров Хоншу в Япония през 2011 г., са настъпили по време на максималната амплитуда при приливните напрежения.

По-рано геофизиците са доказали, че фазите на Луната влияят на количеството валежи на земята.

Пълнолунието води до повишаване на налягането в горните слоеве на атмосферата и увеличаване на температурата в долните слоеве. Топлият въздух съдържа повече влага и води до нарастване на валежите.

При православните датата за празнуване на Великден е много по-проста от тази на при католиците.
За православните този ден съвпада с първата неделя от пролетното пълнолуние, а при католиците освен това влияят и някои други фактори, които всяка година варират.
През XVI век Римокатолическата църква е провела календарната реформа, целта на която е била да се въведе нов метод на изчисляване на Великден. Тя е била съставена от неаполитански астроном Алойзиъс Лилием и немски монах и йезуит Кристофър Клавиес.
Разликата в датите при католици и православни се обуславя от различните дати на пълнолуние и разликата между слънчевите календари – 13 дена в XXI век.
Великден при католиците в 45 % от случаите е една неделя преди празника при православните, в 30 % от случаите съвпадат, 5 % – разлика от 4 седмици и 20% – разлика от 5 седмици. Разлика от 2-3 седмици не се случва.
Интересното е, както твърдят западните медии, че католици от Светите земи, започвайки от тази година ще преминат към пасхалната източна традицията и ще празнуваме Възкресение Христово в един ден с православните. За това е съобщил главата на францисканското попечителството на Светите земи свещеник Пиербатиста Пицабала.