Атинският пълководец Фокион бил беден.
Александър му изпратил сто таланта.
Фокион попитал:
– Защо Александър ми дава тези пари?
Отговорът бил:
– Единствено теб, от всички атински царе, Александър признава за достоен човек.
Фокион казал:
– Тогава нека ми позволи да си остана такъв.

След приключване на Италианския поход, императорът дал звание на Суворов генералисимус  и заповядал, на Суворов да отдават почест, подобно на суверена, даже и в негово присъствие.
В едикта изпратен до Суворов, Павел написал:
„Сега ви награждавам според мярката на моята признателност, като поставям на по-висока степен, честа и геройството предоставени, съм сигурност, да въздигнат знаменитият ни пълководец през тези и други векове“.
След като получил имперския едикт, Суворов възкликнал:
– Помилуй Боже, велика милост, велик чин, той ще ме смачка! Няма да живеея дълго!

Месец преди смъртта си Робеспиер заповядал да екзекутират един от най-известните пълководци на Франция маршала де Муши. Маршалът показал твърдост и преди смъртта си казал:
– Не се огорчавайте, седемнадесет години аз воювах за моя крал, а за 78 отивам на ешафода за Бога.
Когато арестували маршал де Муши, неговата жена Анна Клод Луиза д’Арпажон доброволно се явила пред органите на изпълнителската власт и поискала да бъде арестувана с мъжа си.
На херцогинята казали:
– За вас не са ни давали никакви нареждания.
Тогава херцогинята гордо заявила:
– Аз съм жената на маршал де Муши!
И постигнала това, че я арестували, осъдили и екзекутирали в един ден с мъжа й.

Щом заел владетелския трон на хуните, Мо-дун предприел смели и решителни действия. Кханът разбил войската на източните хунори дун-ху в отговор на тяхното нагло искане да им бъде предадена обширна област, намираща се между двете държави в Китай. По късно разгромил гоат-си-те и превзел от Китай всички отстъпени кунорски области по времето на То-Бан.

Интересна и поучителна е битката с китайския император. С хитро отстъпление Мо-дун примамил противниковата армия от 320 хиляди души в град Пин-чън, където я заградил от всички страни с коници от 400 хиляди стрелци. Луи Бан попаднал в капан, без надежда за спасение. Кханът подредил кониците си по особен начин на север черните коне, на юг червените, на запад белите и на изток сивите коне. Тази подредба е знак за Апокалипсиса с четирите коници, които са въплащение на Божия гняв и означават война, глад, смърт и болест. Очевидно това са символите познати както на хуните, така и на китайците и то два века преди появата на Христос.

Седем мъчителни за китайците дни траяла обсадата на града. Едва на осмия ден кнанът сякаш чул най-сетне многократните молби на императора за милост и разтворил обръча. Така битката, която била по-скоро на нерви, приключила. Сключил се тежък и унизителен договор за Китай. Повече от век и половина след това китайските императори напразно се опитвали да се освободат от условията, заложени в клаузите на този договор

Наистина погледнато от страни, нелогична изглежда постъпката на Мо-дун да освободи Луи Бан и цялата му войска, вместо да ги унищожи. Всъщност целата на кхана е била не да спечели битката, а самата война, да изгради единна, огромна и трайна световна държава на хуните. Очевидно той ясно си давал сметка, че нахлуването на молобройния негов народ в многолюдния Китай крие сериозни опасности като претопяването на хуните, но това не му е попречило да изяви таланта си на велик пълководец,