Вечерта бавно настъпи и слънцето потъна зад облаците, като остави само светла диря след себе си. Стела обичаше тези мигове.

В ръце държеше книга, в която се разказваше за хората влюбени в познанието. Както за тях, така и за нея да учиш, означаваше да живееш.

Когато беше малка, си мислеше, че е сиво безинтересно създание. Картината, в която виждаше себе си, бе нарекла: “ Момичето с вечно вдигнатата ръка в клас“.

Научи се да чете още много малка и не спря. Все учеше нещо, пресмяташе, проучваше ….

Сега тя бе дребна набита жена, облечена предимно спортно. Годините не ѝ личаха.

Със сегашните си работодатели се срещна съвсем случайно. Говориха за много неща и разбраха, че Стела има богати познания и търсачески дух. Тогава ѝ предложиха:

– Трябва ни човек, който да ни помага в проучванията.

– Какви проучвания? – попита Стела.

– Всякави. История, археология, езици, океанография, метеоролигия, компютър, биология, медицина, физика, разгадаване на пъзели …….искаме човек, който щом чуе въпроса, да направи всичко възможно, за да даде отговор.

– Изучавала съм повечето от тези дисциплини, – каза Стела, – а някои от тях дори съм преподавала. Бях известно време библиотекар и направих добри каталози на някои източници, познавам мнозина експерти. Това би било чудесна работа за мен.

– Но ти дори не попита за заплатата!?

– Но и вие не знаете какво мога, – засмя се Стела. – За това ви предлагам първо да ми плащате минимална работна заплата, а след като поработя при вас  и разберете на какво съм способна, сами ще определите колко да ми давате.

Сега Стела не съжаляваше за взетото решение. Работеше това, което обичаше, а ѝ плащаха щедро за труда.

Където и да пъхне науката своя нос, човечеството получава нови проблеми. болести и трудности. Хората са се опитвали да осъвършенстват това, което е идеално. Учените се смятат за по-умни от Твореца и правейки някакво откритие, като малките деца започват да си играят с него, стараейки се да го използват „за благото на хората’. Но е време да се разбере, че не е възможно да се подобри това, което първоначално е било перфектно.
Да, ние можем да открием законите на природата, но не можем да ги усъвършенстваме, защото те от самото начало са съвършени. И това ГМО всъщност изменя генетичния състав на зърното и внедрява в структурата му някакъв нов ген, който според учените прави продукта по-качествен за хората. От една страна това наистина е така, те могат да подобрят определени характеристики на продукта, но в същото време изменят генетичния код, те събарят програмата и създават нова такава, която не е позната в природата.
В природата всичко си взаимодейства и допълва и това се изразява предимно в генетичната структура на организмите. Това са огромни части от пъзел съчетани в така наречената природа. И ако променим един от елементите на пъзела и се постараем да го вкараме в първоначално съществуващата хармонична картина, картината ще загуби правилно взаимодехстващата си форма.
Така и ГМО разбива кода и деформира пъзела. И приемайки такава храна ние се деформираме като части от природния пъзел.
Попадайки в организма тази нестандартна храна се нуждае от нестандартна обработка, но организма ни има програма способна да приема и усвоява продукти израснали естествено в природата. В тази програма е заложено нашият организъм да усвоява определени хранителни компоненти.
А ако тази програма се сблъска с нестандартен вариант, как ще се държи? Много вероятно е в програмата да настъпи срив.
Светът е създаден съвършен и ние можем да нарушаваме и да му се радваме, но да го променим не е по силите ни.

Криминалето е интелектуална загадка. По думата „интелектуален“ се крият много значения. За това бих искала да поясня, тук става дума, за интелект подобен при игра на шах. С други думи казано това е логическа главоблъсканица.
Разбира се не всяка всяка книга, зачислена в категорията криминална литература се явява пъзел за разгадаване. В истинските детективски романи се разказва не как е извършено престъплението, а как върви самото му разкриване. Основния замисъл е процеса на разследването и откриването на престъпника.
Така, че страстта на хората към криминалната литература, на първо място е страст към загадката и жаждата за нейното разкриване. Но има и още една причина, много по-дълбока и психологична. Престъплението почти винаги е свързано с убийство, а смъртта е една от най-опасните и притегателни мистерии. И ето, човекът е бил жив, смеел се е, разговарял,…и изведнъж умира. След това изглежда, като че ли е заспал…. Но това е само телесната му обвивка. Тяло има, но човек няма…..Мистерия, която никога няма да разгадаем, но която винаги ни примамва….
Освен това детектива заедно с читателя се сблъсква със злото, със смъртта и болката, но винаги излиза победител и тържествува справедливостта.
Да, знаем, че в живота не винаги се случва така, но щастливия край в книгата е задължителен. Това е нашата победа над злото, на всички тези, които са въвлечени в повествованието, които преживяват и се страхуват с жертвата. Това е рязък емоционален преход, завладяващо чувство на състрадание, мъка,…
Това е химн на справедливостта.

Архитектът и уеб дизайнерът Хуан Осбърн прави снимки, модели и дизайн от хиляди думи и фрази. Такива отпечатъци са много актуални и е много модно да се копират на чанти, дрехи и аксесоари.
Всичко започнало с риза-вестник, която се е появила през 70-те години. От тогава „техниката“ на цифровия пъзел си проправя път напред.
Нито едно от произведенията на дизайнера не минава без заложено морално послание, призив…
Самата пацифистка „икона“ се състои от самата дума пацифист, преведена на 300 езика.

Пъзелът се е появил за първи път не като игра, а като учебно пособие по география. Карта се залепвала на дъска, след което се нарязвала с трион на неправилни парчета. Учейки се да ги събират, учениците като се забавлявали изучавали географията.
На пазара първият пъзел се появил под заглавие „Разпиляната карта“.
По- късно такава карта за обучение не се пускала, но предприемчиви хора подхванали идеята и започнали да продават картини, разпилени на части.
Първият пъзел бил издаден през 1769г. Той бил нарисуван на ръка и наречен „Карта на Англия и Уелс разделена на графства“. Неин автор бил Джон Спилсбур, който живеел в Лондон. Неговата фирма се наричала „Картография“.