Местната християнска общност бе ужасена:

– Представете си, сред нас има много изостанал човек. Той не само чете Библията, но и вярва, че тя просто означава това, което казва.

Марко, скромен младеж, бе смутил всички вярващи.

– Мислехме, че е интелигентен и човек със здрав разум, – каза някой.

– Невероятно, чете Библията всеки ден и необяснимо я възприема буквално, без да извършва никаква теологична гимнастика, за да излезе със символични тълкувания, – възмути се друг.

– Той е пълен идиот, – развика се приятел на Марко, – Познавам го от дълго време, но сега, след като разбрах, че чете Библията си и вярва, че тя просто означава това, което пише в нея, съм напълно изумен. Ето на вчера го питам:“Библията означава ли какво казва?“ И той ми отговаря :“Да“. Невероятно!

Другите му приятели също бяха изненадани да разберат, че Марко е умствено изостанал.

– Някои хора са наистина глупави, – категоризираха го веднага.

Марко не се притесняваше, а заявяваше:

– Вярвам, че Библията казва какво всъщност означава! Аз може да съм изостанал и невежа, но приемам Божието Слово за чиста монета.

Край него хихикаха:

– Той очевидно не знае как да чете Библията. Нима не разбира, че трябва да я превръща в някакъв мистериозен пъзел, който Бог е направил наистина труден за разбиране от хората?

В замяна на това Марко бе щастлив. Той живееше живот изпълнен с вяра, за разлика от неговите теологични приятели.

Да недоволстваш и роптаеш е най-лесно, особено когато си в затруднение.

Всички ли реагират така в трудни моменти?

Близък приятел на семейство Петрови, бе овдовял преди пет години. Трудно му бе. Децата му бяха в тинейджърска възраст. Внезапно този мъж почина от рак.

Петрови осиновиха сираците, въпреки че имаха още четири деца.

Няколко месеца по-късно цялото семейство бе далеч от дома си. Радваха се на почивка край морето.

Тогава къщата им пламна и изгоря до основи.

Отсявайки пепелта, разчитайки че ще намерят нещо ценно, бездомното семейство се натъкнаха на лист хартия, който бе добре запазен.

Когато Катя, една от дъщерите на Петрови, го намери се усмихна и го прочете на глас:

– Удовлетворение: Осъзнаване, че Бог вече е осигурил всичко необходимо за настоящето ни щастие.

Сякаш цялото семейство чу гласа на Бога от изгорялата къща.

Той ги видя, чу ги и беше с тях.

– Пламтяща къща, не може да изгори всичко, което е наше, – възторжено възкликна главата на семейство Петрови.

Този възглас бе подет от Симо, едно от осиновените деца:

– Тяло, опустошено от рак, не може да ни отдели от Христовата любов.

– Страданието се опитва да ни заслепи за Христос, – добави стопанката на изгорелия дом, – но вярата държи нашата надежда.

Исус е централната част от пъзела на страданието. Ако Го поставим на място Му, пъзелът ще придобие смисъл.

Независимо през какво преминавате, погледнете нагоре и се усмихнете.

Московският „Експериментаниум“ е една невероятна интерактивна изложба, разделена на някои области от науката: оптика, акустика, магнетизъм, електричество, вода, механика, пространството.

Във всяка зала има експонати, с които можеш и е нужно да си взаимодействаш като изследваш, събираш, разгадаваш пъзели, издърпваш, скачаш, дори и да крещиш.

Как може да се види звука, има ли цветни сенки, как да запалиш лампичка с ухо, как се получава водовъртеж, може ли човек да пропадне в черна дупка, как се въртят колелата на колата, защо магнита повдига желязото…..

Навярно сте слушали тези въпроси  много пъти? Заведете детето си в Експериментаниум и то ще види всичко със собствените си очи.

В музея на занимателните науки да се докосват експонатите е задължително

В Христос Исус, Бог ни е създал, за да вършим добри дела, които Той предварително е планирал за нас, за да живеем живота си вършейки ги.

Преди да се родим, Бог е решил предварително какъв ще е приносът ни в живота. Той не ни е поставил на тази планета само, за да заемаме място, да използваме ресурсите ѝ и да умрем. Не! Бог ни е поставил тук, за да Му служим като служим на другите.

Ти не можеш да бъдеш никой друг. Ако не се служиш на Бог според предназначението си, се получава пропуск в част от пъзела.

Друго име на „добрите дела“ е „служение“. Всеки път, когато използваме нашите таланти и способности, за да помогне на някой друг, ние всъщност служи на Него.

Бог е дал на всеки от нас някакви специални умения, нека да не забравяме да ги използваме, а да си помагаме един на друг, като по този начин предаваме на другите Божиите благословения.

Талантите, които имаме не са за наша полза. Бог ни ги е дал в полза на други хора. Ето защо никой няма всичките таланти заедно. Бог е създал вселената, така че ние да се нуждаем един от друг.

Когато станем християни, започваме да обичаме Бога и другите хора така, както ще ги обичаме в небето. Бог иска да практикуваме това още сега.

Ние служим на Бога, като служим на другите. На земята е невъзможно да се служи на Бога директно. Единственият начин да Му служим на земята, е като служим на други хора. Така че всеки път, когато помогнем на някой друг, Бог казва, че това сме го правили на Него.

Ние практикуване на земята това, което ще правим във вечността.

Независимо от обстоятелствата, никой от възрастните не може постоянно да бъде до заболялото си дете в болницата.

Шведския студент Линус Сандблад е разработил много мил робот за болни деца, наречен Kompis. В превод от шведски Kompis означава „приятел“.И наистина това миловидно творение е разработено, за да стане приятел на болно дете.

Kompis може да занимава детето с музика, фотография, пеене, рисуване или решаване на пъзели. В същото време се явява и средство за комуникация. Благодарение на робота възрастните могат да имат постоянна връзка с детето.

Студентът разработил робота за гледане на разболели се деца, се надява в скоро време неговото изобретение да влезе на практиката в педиатричните отделения.