Тя е продължила само 38 минути.
На 27 август 1896 г. новият султан на Занзибар искал да се избави от колониалното британско господство. В отговор на това англичаните изпратили ултиматум, в който го призовавали да се откаже от трона и да свали флага си.
Занзибарците имали само една стара бронзова пушка. Те я качили на единствената си яхта и се противопоставили на пет британски кораба.
Англичаните бързо потопили яхтата и разрушили крайбрежните укрепления.
След 38 минути никакъв флаг не се виждал и британците прекратили огъня, сматайки това за капитулация.
В хода на тази война бил ранен един английски моряк и повече от 500 бунтовници.
Тази война е призната за най-кратката в историята.

Малко момче, кой да се занимава с него? Качиха го на автобуса и го изпратиха на село. Там поне е хубаво и чисто. Природата тук е запазила омайващи си аромат и възраждащата си сила.
Селото се състои от няколко стари, но запазени къщи. Къщичката на любимата баба и строгия дядо се намира почти в самата гора, В нея са намерили подслон всякакви животни, храсти с горски плодове и най-различни гъби. А тя издигнала високите си дървета, облегнали стволове в небето, нежно простира сянката си наоколо.
Идеята да идат в гората за малини бе на братовчедките. Дори не го попитаха малчугана дали иска или не, но той се приготви с радост за предстоящото приключение.
Чичо Петър мъжът на леля му, пожела да ги придружи. Нали в гората има мечки,  взе си и пушката. Оръжието бе старо и малко ръждясало, но той го взе със самочувствие.
Компанията бързо навлезе в гората и намери малините. Унесени в брането никой не усети колко са навлезли навътре в гората.
Дора дочу, че в храстите има още някой, който сладко си похапва малини. Групата реши да го попитат за пътя, тъй като вече бяха разбрали, че са се заблудили.
Изведнъж храстите се разтвориха и всички изтръпнаха…там стоеше мечка. Късаше плодовете с листата и ги слагаше направо в устата, а после  изплюваше само листата.
Повече никой не видя нищо. Всички хукнаха през глава, а мечката там си и остана. Мъжът хвърли пушката и побягна пръв, сякаш имаше на гърба си криле, другите едва го догонваха.
По чудо се озоваха на шосето. Насреща им комшийката, връща се от съседното село. Дали поради уплахата или шала на главата против мухите, жената не позна чичо Петър. Даже го попита:
– Тук всички познавам, а теб за първи път те виждам. Изглежда не си тукашна?
Но когато дотичаха и другите, всичко се разбра. Е, голям смях падна..

За да не се чувстват самотни мъж и жена си взели кученце, немска овчарка. Те го обичали и се грижили за него, както за собствено дете. Кученцето пораснало и се превърнало, в красив и умен пес. Неведнъж спасявал имуществото на стопаните си от грабеж. Бил верен, предан, обичал и защитавал господарите си.
Седем години след това на съпрузите им се родила дългоочакваната рожба. Мъжът и жената били щастливи, детето заемало почти цялото им време, а на кучето не отделяли и грам внимание. Кучето се почувствало ненужно и започнало да ревнува от бебето.
Веднъж родителите оставили спящото си дете в къщи, а на терасата приготвяли барбекю. Като свършили работата си отишли да видят детето. Насреща им излязло кучето. Устата му била окървавена и то доволно махало с опашка. Бащата предположил, че се е случило най-лошото, свалил пушката си и убил кучето.
Когато влезли в детската стая на пода до люлката на сина си, видели огромна обезглавена змия
– Аз убих вярното си куче! – казал мъжа, едва сдържайки сълзите си.
Колко често несправедливо съдим за хората? Най-лошото е, че го правим без колебание, без да знаем причините, защо те са постъпили точно така или иначе. На нас ни е безразлично, за какво са мислили, какво е могло да стане по-късно..
Нека не прибързваме. Следващия път, когато сме готови да осъдим някого, нека си спомним тази история с кучето.

Тези плъхове шокирали жителите на английския град Бредфорд, разположен в графство Западен Йоркшир. Хората се опасяват от нашествието на тези гигантски животни.
Тридесет и една годишният Брандом Гадард, любител ловец, с пневматична пушка застрелял един от тези плъхове. Неговата дължина била 0,9 метра. Мъжът признава, че се е разтреперал, когато е видял плъха, превишаващ размерите на котка. Седемдесет и четири годишната Флоранс Хауел. виждайки огромния плъха на улицата, сметнала, че това е съседската котка. но когато разбрала истината побързала да затвори вратата след себе си.
Експертите от Кралското общество за борба против жестокото отнасяне към животните се опитали да успокоят жителите на града, като предположили, че става въпрос не за гигантски мишки, а бобри, които се хранят предимно с растителна храна.
Интересно е, че бобри избират водния начин на живот и едва ли толкова охотно ще бягат по улиците на града.
Три години по-рано такива големи плъхове са забелязани в град Фойя Индонезия. Те били много по-малки от тези в Бредфорд и тежали пет пъти повече от обикновените плъхове.
Странно, но тези животни не се страхуват от хората.