Царят вървеше по пътеката в дворцовия парк и тежко въздишаше. Чу го старият градинар. Погледна го съчувствено и го попита:
– Какво толкова ви е разтревожило, царю? Каква мъка е засенчила взора ви?
– Печален и подтиснат съм, защото в съдилищата няма мъдри, справедливи и безкористни хора.
Царят отново въздъхна и попита отчаяно:
– Защо умните, разсъдливите и прозорливи хора не желаят да бъдат в свитата ми? Защо не искат да идват при мен?
Старият градинар поклати глава и каза:
– Перлите и скъпоценните камъни нямат крака, но те не ви липсват. Имате ги, защото ги обичате. Питате защо мъдрите и начетени хора, въпреки че имат крака не идват при вас? Единствената причина е в това, че тези люде вие обичате по-малко от бижутата си.
Царят се разгневи:
– Ако мъдрите не искат да ми служат, ще мина и без тях. И без тях придворните са ми прекалено много.
Градинарят се усмихна и добави:
– Лебедите летят под облаците, тях ги държат крилете. Перата и пухът, които растат на гърдите и гърба им, не им върши никаква работа при полета. Такива са и придворните – пух, който пречи да летите нагоре, а мъдрите хора са крилата, които помагат на владетелят си да се извисява все повече и повече високо в небето. Само мъдрите хора могат да ви съдействат да управлявате, както трябва царството си.