През 1932 г. земеделските производители в Западна Австралия се обърнали за помощ към военните и искали да бъдат унищожени щраусите ему, които развалили реколтата от пшеница и правели дупки в оградите, които защитават областта от зайци.

Армията отделила за операцията, която журналистите по-късно кръстили Великата война с ему, майор и двама войника с картечница Lewis.

За половин месец чрез „бойни действия“ били убити три хиляди птици от няколко десетки хиляди. Поради ниската ефективност и отрицателното медийно отразяване, войниците били отстранени.

За да реши проблема с птиците ему, правителството на Австралия по-късно започнало да дава награди за унищожаването на щраусите от самите фермери.

В Нова Зеландия живее единствена по рода си птица киви. Тя не живее никъде другаде, следователно е ендемична за острова.

В Нова Зеландия са много горди с този факт, за това са поставили на емблемата на страната си киви.

Този, който чуе гласа на тази птица, изобщо няма да попита защо са я кръстили така. Всичко е много просто, тя вика: „Ки-ви! Ки-ви!“

Това необичайно създание има доста невзрачен вид: тялото му има малка крушовидна форма, покрито е сиви пера, подобни на гъста козина, има два крака и дълъг клюн.

Трудно е да се види киви, защото е нощна птица и живее в дупки.

Кивито не е съвсем малка, както си мислим. Тя има размерите на наша кокошка. Тази птица има криле, но те са много малки и са рудиментарни останки  с дължина не повече от пет сантиметра. За това те не се виждат, под перата на птицата.

Ако погледнете внимателно снимката, че разберете защо плода киви е получил такова име, те с птицата киви са много сходни на външен вид.

Туристи минаващи по дъното на каньона на езерото Пауъл, намиращо между щатите Юта и Аризона, видели необичайно зрелище – млада сова, която плувала по водата.

Оказало се, че плуването на совата е причинено от голям стрес. Тези птици във водата са съвършенно беззащитни и не могат да излязат на сушата, ако не намерят полегат бряг.

И тъй като перата им всяка следваща минута се намокрят все повече и стават тежки, то къпането за птицата може да се окаже фатално.

За щастие, тази малка сова, която е паднала във водата от гнездото, е успяла да защити правото си на живот и да стигне до брега, където започнала да суши перата си.

Експертите  твърдят, че с малката сова всичко ще бъде наред. Навярно родителите ѝ се намират наблизо, очаквайки хората да се махнат, за да се погрижат за своето нещастно потомство.

Леонардо много шифрирал, за да се разкрият идеите му постепенно, когато човечеството „узрее“ за тях.

Изобретателят е писал с лява ръка и с много малки букви, от дясно на ляво.
Но и това не било достатъчно, той преобръщал всички букви в огледален образ.

Говорел със загадки, пръскал метафорични пророчества, обичал да съставя ребуси.

Леонардо не подписвал своите произведения, но на тях има знак за разпознаване. Например, ако се вгледате в картините му, ще забележите символична излитаща птица. Такива знаци имало не много, затова неговите произведение били открити след един век.

Както се случило с мадоната от Бенуа, която дълго време пътувала като домашна икона, която превозвали странстващи актьори със себе си.

На една от прелетните птици и дошло до гуша всяка година да прелита насам натам и тя решила да остане на едно място. Какво толкова и хората имат отпуск.

Решила и останала.

Летяла сама и се радвала:

– Няма го изморителния полет, от който те болят крилете. Сега нямам съперници при хващане на мушици, …

Минало време и птичката се почувствала самотна. Дошъл гладът и студът.

Нямала другар, с когото да свие гнездо и да има потомство. Но дори и да бе имала с какво би нахранила птиченцата си, нали намереното едва ѝ стигало. То било толкова, колкото да не умре от глад.

Птичката дочакала времето, когато отново се появила храна. Тогава се върнало и ятото. Върнала се и приятелката ѝ, но не сама, а с потомство. Тя бе прелетяла над морето, била изморена, но била щастлива.

Разбрала тогава птицата, че е изгубила цяла година и не е направила това, което се очаквало от нея. И ѝ станало още по-болно, отколкото по време на дългия и труден полет, но нищо не можело да се направи…

Освен с нетърпение да очаква новото отлитане на ятото.