Към азиатския слон на име Лин Ван се отнасяли с такова уважение, че му бил даден прякора „Дядо Лин“. Това е защото много е направил и дълго е живял, повече от всички слонове, които човек е знаел, цели 86 години.
Този сив и покорен гигант е оставил следа в историята на много страни. По време на Втората световна война той е прекарвал храна и оръжие на японските милитаристи в джунглите на Бирма, а през 1943 г. Лин Ван бил взет от китайците в плен.
Слонът продължил военната си служба първо в Китай, после в Тайван. На комунистите Лин не им бил даден заради обида.
През 1954 г. слонът бил пенсиониран и оставен в зоопарка Тайпе, където живее до 2003 г., когато умира.

В навечерието на битката при Росбах през 1757 г. пруския крал Фридрих II заявил:
– В случай на поражение ще отида във Венеция и ще стана лекар.
На това един от приближените офицери на краля Карл Теофил Гишар, по прякор Квинт Цецилий (кралят дал такъв прякор на своя офицер в чест на един от любимите центуриони на Юлий Цезар, който се казвал Квинт Цецилий) се обадил веднага:
– Ето един роден човекоубиец.

В света има не малко удивителни хора. Днес ще ви разкажа за един от тях. Това е Вернер Фройд, който е по-известен като човекът-вълк. Защо 79-годишният пенсионер  е получил такъв прякор?
Факт е, че през последните няколко десетилетия, Вернер живее близо до малкия германски град Мерциг и се грижи за глутница вълци, почити три дузини!  И те всичките го смятат Вернер за техен водач.
Всички вълци живеят на територията наречена „Вълчи парк“. Повечето от местните вълци са питомни и са закупени от различни зоопаркове и развъдници. Тук можете да видите няколко вида вълци, включително европейски, от Канада, Арктика и някои други, и за всички тях се грижат един човек – Вернер Фройд.
Как става така, че човек успява да спечели доверието на вълците и дори да стане член на стадото им? Това е станало благодарение на големия интервал от време, в който Вернер е прекарал между тях. Вече 40 години мъжът живее в непосредствена близост до вълчия стан и за това време той е завоювал доверието на горските хищници.
Вернер буквално е отгледал няколко поколения вълци. Грижил се е за тях и ги е хранил.
Вълците считат Вернер за свой водач и когато носи храната му отстъпват място и му дават възможност първи да откъсне парче месо от плячката. Понякога възрастния мъж опитва съвсем сурово месо, за това и местните го наричат човекът вълк.

Дори и приятелите му от детинство не знаеха, че истинското му име беше Продан Тишков. Наречен като малък Чарда, от приятелите си, идващо от стадо овце, той по-късно прибави към този прякор едно фон — за да подиграе полския немец на турска служба, началник на румелийската милиция генерал фон Дригалски паша  и стана Чардафон. По-късно Захари Стоянов му даде прозвището Велики и му посвети няколко реда, нещо средно между фейлетон и летопис, с която му запази място в историята.
Чардафон Велики беше роден в Габрово. Неуморен немирник и пакостник с неизтощимо въображение като дете, вдъхновител и главен изпълнител на всички злосторства и бели. На четиринадесет години той имаше такава „слава“, че баща му, берберинът Тишко, предпочете да го изпрати да учи занаят в Русе. Чардафон тръгна за Русе, но се озова във Влашко, където още почти дете премина суровата школа на българските хъшове. На седемнадесет години той стана опълченец, а на двадесет и една през 1881 година емигрант в Източна Румелия, жертва на режима на пълномощията.
Настанен от приятелите си Данаил Николаев и дядо Райчо, за сержант-майор в Голямо Конаре, той пренесе в Областта своята хъшовска природа и неизчерпаемото си хумор. Службата сержант-майор, звучи някак си важно, но тя беше нещо като подофицер със своя военна околия, в която той отговаряше за запасните и водеше обучението им.
Чардафон малко се интересуваше от службата си, а я използуваше предимно, за да псува лъжесъединистите от Народната партия на Гешовците, да пропагандира съединението и да създава тайни революционни комитети.
Самият той не малка роля изигра в Съединението на България.