Без тях, нашите нозе щяха да бъдат безмислени пръчки и ние трудно щяхме да контролираме нашето ходене.
Човекът има особена походка, тя много се отличава от тази на животните. При ходене нашето стъпало се премества от петата към пръстите. Всяка крачка завършва с усилията на нашите големи пръсти, които са снабдени с удивително яки мускули. Мускулите започват от пръстите и завършват почти до коленете
Пръстите на краката са нужни за баланс. Ако човек дълго време е ходил бос по неравна повърхност, пръстите му помагат да не падне.
Когато човек тича, пръстите на краката помагат на човек да се отблъсква от земята. Те служат като лостове, които взаимодействат с повърхността и запазват баланса.

В Германия е разработено стъклото, която отразява ултравиолетовите лъчи, които биха могли да предотвратят много жертви сред птици при сблъсък със стъклените повърхности на сградите.
Както бе отбелязано, в Европа всяка година от такива сблъсъци загиват около 250 милиона птици. Прозорците, както се оказало, те виждат, но не ясно. Освен това, при птиците се появяват проблеми поради тяхното невнимание.
Идеята за уникални покрития била подсказана на специалисти от паяците кълботъкачи – Araneidae. За да не разкъсат птиците тяхната мрежа, тези членестоноги вплитат в паяжината нишки, които отразяват ултравиолетовите лъчи. Птиците се стараят да избегнат препятствия с такива декорирани модели.
Разработчиците са тествали много рисунки на покритие и най-ефективен е моделът приличащ на разпръснати пръчки.

Преди прибягването до екзорсизъм било много често. Това бил едно от най- любимите „развлечения“ на Светата инквизиция. Правели го непременно на публични места, за да предотвратят сключването на договори с дявола. В наше време към този обряд се обръщат по-радко, дали защото демоните са се научили добре да се маскират и не могат да се забележат или църквата няма вече такова влияние.
Въпреки това, има случаи, когато дори в нашия модерен живот екзорсизъм е единственият начин да се върне към нормалния живот лице, което необяснимо започва да чува гласове, които го тласкат към неуместно поведение или човек започва бързо да гасне, без видима причина.
Екзорсизмът е свързан с изгонване на демони и бесове от душата на човека. Този ритуал се е появил много преди християнството и е присъща на почти всяка култура, религия и вярвания. Практикували го шамани в различни африкански и северните народи, дори жреците на древните славяни, Този ритуал е бил известен и на изток.
Повод за прилагане на екзорсизъм във всички времена е не само странното, неадекватно човешкото поведение, но също така и физически заболявания. Вярвало се е, че всяка болест е въздействие на зли духове и че ако тези духове са прогонят от тялото на пациента, той със сигурност ще се възстанови.
Със създаването на държавна религия екзорсизъм като ритуал е станал рутинна, освен това, за поведението му е било достатъчно клевета или подозрение, че лицето е обладано от дявола. Не се различавали много и методите за изгонване на злите духове. Обикновено над човека се четяла молитва, стихове от Корана, а после го биели с пръчки. Вярвало се, че ударите по човешкото тяло се усещат и от обладалите го духове и на тях ще им стане неуютно в тялото и ще го напуснат.
Колкото е добродетелен човекът, извършващ обряда, колкото е по-силна вярата му, толкова по-големи шансове има човекът да бъде освободен от обладалите го зли сили.
В съвременния свят има толкова много начини, чрез които можеш да се сдобиеш със свой „собствен дух“. Например, по време на сеанс при викане на духове, спокойно можеш да станеш вместилище на подобни изчадия.
Смята се, че само свети хора могат да изгонват бесове. За съжаление, за това се захващат хора, които не се отличават с праведен живот или нямат достатъчно силна вяра, а това води не до освобождение на страдащите, а до смъртта им.

В страната на цифрите живяла една Единица. Тя много се гордеела със себе си, защото била винаги първа и единствена, а също така била стройна и тънка. За това тя не желаела с никого да дружи и винаги се разхождала сама.
Но един ден и станало скучно да се оглежда в огледалото, да се възхищава от себе си и да си говори сама.
Тогава решила да се поразходи в двора, където всички цифри си играели задружно и се замеряли със снежни топки. Единицата помолила да я приемат в игрите си и те се съгласили, защото били весели и задружни.
И всички започнали да играят. Единицата се скрила зад едно дърво. Тя била толкова тънка, че дебелата Нула не я забелязала и се скрила зад същото дърво. Но дървото било вълшебно и събрало двете цифри заедно и те се превърнали в Десетица. Първоначално много се зарадвали, но когато се опитали да се разделят не могли.
Излезли из зад дървото, но им било трудно да ходят заедно, тъй като не били свикнали с това. Попитали останалите цифри какво да направят, за да се разделят отново. Те не знаели.
Тогава решили да отидат при мъдрата Аритметика. Тя ги погледнала и им казала:
– За вас имам едно решение. Идете в гората и ми съберете пръчки.
Всички цифри хукнали към гората и събрали голям куп пръчки.
Аритметиката останала доволна и казала:
– Браво, юнаци! А сега Десетицата нека се приближи към мен. Първо ще направим кръст от пръчките.
И тя го поставила между Единицата  и Нулата и ето какво се получило: 1+0 = 1.
Така двете цифри били разделени.
Но пръчките били толкова много, че останалите цифри се заиграли с тях и започнали да се превръщат една в друга. Но това е вече друга приказка…..

Никой не го избра, никой не го взе. То дори раздразни котката, която го бе родила. Тогава стопаните решиха да го изхвърлят на улицата.
Но то оживя, не умря и се пребори за живота си. Не изпитваше страх. Хранеше се от контейнера. Криеше се от силните викове и хвърлените по него пръчки.
Хората, когато го гледаха се възмущаваха:
– Какво уродливо коте!
Даже злите котки и кучета го избягваха. То кротко търпеше, очаквайки някой да го помилва. Не познаваше омразата и отмъщението.
Приближаваше децата, търсейки ласка. Някаква възрастна жена болна от сърце му слагаше в една стара консервена кутия малко месце. А то радостно се отъркваше в краката й и благодарно мяукаше.
Един ден кооперацията се пробуди от страшен вик:
– Мерцедес блъсна изродчето.
То лежеше на една страна и жално мяукаше от болка. Всичко около него бе обляно в кръв. То хрипеше, задъхваше се…Опита се да пропълзи… Кой ще му помогне, кой ще го спаси?
Към телцето му нежно се докосна човешка ръка. Човекът бе инвалид..
Котенцето замърка усетило топлина, ласка и съпричасност към болката му. В очите му имаше толкова много болка и толкова много страдание…. Умирайки, то чакаше от хората състрадание…
Човекът взе в ръцете си треперещото телце и му прошепна:
– Потърпи, мой красавецо! Аз съм до теб…
Покри телцето с шала си и внимателно го понесе към дома си.
След време един възрастен понакуцващ човек водеше на разходка котарак.
– Но това не е ли малкото уродливо котенце? Какъв красавец е станал! – понесе се шепот от околните.
Котаракът ни на крачка не се отдалечава от инвалида, следва го като куче.
Каква преданост, каква обич, това е празник за очите! Това не е коте, а прелест! Заслужена награда!