На вратата се позвъня. Милена обърса ръцете си в престилката и отиде да отвори. На прага бе застанал Минчо. Тодор като го видя, веднага го подхвана още от вратата:
– Ти защо не дойде на погребението?
– Какво погребение? – стъписа се Минчо.
– На чичо ти, – каза Тодор.
– Шефа на фирмата ме изпрати на другия край на България, – оправда се Минчо.
– Нали ти изпратихме известие навреме? – не отстъпваше Тодор. – Хората от чужбина идват за погребение … Ами синовете ти, те защо не дойдоха?
– Нали ги знаеш младите, – засмя се Минчо, – интересува ги повече живота, а не от смъртта.
– Знаеш ли колко хора питаха за вас? – начумери се Тодор. – Чудех се какво да им кажа …
– Човек се почита и уважава докато е жив, умре ли …… – махна с ръка Минчо.
– Докато чичо ти беше жив и имаше власт, ти многократно използва името му за да се настаниш удобно, – нападна го отново Тодор, – а като умря, не дойде на погребението му. Не е ли подло от твоя страна така да постъпиш?
– Е, хайде, какво толкова е станало? – Минчо се чудеше как да успокои положението. – Тия дни бях при леля, нацяло е грохнала жената. И на нея обясни, че бях в командировка. Братовчеда обеща да поговори с един приятел, да ми направи безплатно план за гаража. Нали знаеш, че купихме още една кола и няма къде да я сложа.
– Браво, бързо напредваш, – иронично подхвърли Тодор.
– Който е умен и работлив, печели и става богат, – едва не се потупа по гърдите Минчо. – Колкото повече българи станат богати, толкова държавата е по-силна и богата. След година две бая хора ще забогатеят и тогава ще учудим света!
– Интересна философия – вдигна вежди Тодор – и как мислиш, че ще стане това…..
– Ти си като котката, – засмя се Минчо, – на гърба си не падаш., но ще дойде време и ще разбереш, че съм бил прав.
– Очаквах друго от теб, – Тодор погледна Минчо в очите.
– Какво си очаквал? – наостри уши Минчо.
– Да се покаеш, да искаш прошка, – недвусмислено намекна Тодор.
– От кого и защо? – наостри се Минчо.
Добре, че влезе Милена да ги покани на вечеря, в противен случай щяха да си извадят очите.
Когато една съвест е закоравяла, колкото и да я изобличаваш, тя не ще разбере вината си. Каквото и да се случи все другите са виновни ….