Около VI – XI век преди новата ера в ранната китайска държава Ин жреците на Небесното Върховно същество предсказвали бъдещето по костите на домашните животни – свине и кучета, а също и по черупките на костенурките. Всички тези предмети се изпичали на въглища и гореща мед, а получените пукнатини и цепнатини се тълкували като мистични символи, те се смятат за прототипи на йероглифите.
В тази далечна епоха са намерени около 3000 уникални, т.е. неповтарящи се, гадателски знаци от които са „разшифровани около 2200.
До 1000 пр.н.е. тези йероглифи са се поставятли главно върху бронзови ритуални съдове и са получили името „да джуан“ – йероглифа на „големия печат“.
С годините и в продължение на векове те са се развили до „сяо джуан“ – йероглифа на „дребния шрифт“, който приблизително съответства на съвременната китайската писменост.

В Siemens са разработили нова технология, която ще преобрази електрически автомобили в „компютри на пътя“, контролирани от централизирана компютърна архитектура. Според думите на представители от компанията, това не само ще подобрят някои функции, като например електрически спирачки, но също така и ще се разработи нов софтуер и ще се разширят функциите на превозните средства.
Иновационният комплекс ще снабдява електромобила на основата на електрически роудстър Roding, разработена в партньорство с StreetScooter. Една от задачите, която се поставя в проекта е значително опростяване на сложнта електронна архитектура на колата и елиминира необходимостта от създаване на мрежа от множество системи за управление.
Според компанията, до днес, за различните функции на автоматично управление едновременно могат да отговарят 70-100 различни компютри. Компонентите на системите могат да бъдат от различни доставчици, което ги прави трудни за ремонт и поддръжка, и дори може да доведе до проблеми със съвместимостта. Освен това, модернизирането на тези системи е практически невъзможно.
Целта на програмата e не да намали броя на използваните компютри и не повторно използване на съществуващ софтуер, а напълно да ремонтира концепцията на архитектурата. Новата платформа ще позволи да се изтеглят и инсталират приложения така, както това е направено в смартфони. Също така ще бъде на разположение  интерфейс с приложения, който ще позволява да се създаде софтуер за всички сензори и изпълнителни механизми на електромобила.
Очаква се, че в резултат на това настройката на системата да стане по-гъвкава, а продължителността на развитие на разработката, интеграция, и цената да бъдат значително намали. Уязвимостта на централизираната компютърна архитектура инженерите ще решат чрез инсталиране на няколко допълнителни компютри, които ще гарантират безпроблемността на работата.
В прототипа също са интегрирани допълнителни механизми за сигурност, като например разпознаване на нови хардуерни компоненти. A работещ прототип на електрически-компютърът ще бъде показан през декември в Мюнхен.

Екипът от холандските изследователи е разработил прототип на аквариума върху самоходно шаси, който ще се управлява от рибите. По този начин, рибата в аквариума ще може сама да пътуват до квартирата си.
Местоположението на рибата в аквариума се опредеделя от компютърен софтуер, който насочва аквариума в посока, в която плува рибата.
„Ние стигнахме до идеята за създаване на джаджата “ Риба на колела „, защото искахме да направим нещо, за да се демонстрира технологията на компютърното зрение“ – каза в интервю за изданието MailOnline Томас де Волф от холандската компания Studio DIIP.
„Най-добрият начин да се демонстрира компютърното зрение е възможността рибата от аквариума да отиде, където си иска“, – каза де Волф. Ентусиасти са успели да направят прототип на самоходния резервоар „Риба на колела“, с помощта на конвенционална уеб камера, евтин SBC компютър Beagle board и хардуерна компютърна платформа Arduino.
„Аквариумни риби винаги са били ограничени от техния контейнер – аквариум, и в опит да се даде свобода на всички риби в света е създавнето на първата самонасочваща се кола-резервоар“ – казват холандците.
Според Томас де Волф все още превозни средства се управляват от ограничените човешки възможности, с изключение на някое автономно превозно средство, което се контролира от компютър, но сега „аквариумни риби, също ще бъде в състояние да натиснат газта.“
В същото време екипът е наясно с факта, че те не са сигурни как рибите ще възприемат новите си способност да се движат по суша.
„След като ние им даваме малка разходка, винаги ги преместаме обратно в нормален аквариум с растения и филтри, за да не им създаваме твърде много стрес“, – казва де Волф.

Идеята за създаването на реална атракция – въртележка, способна да произвежда достатъчно количество на електрическа енергия принадлежи на Бен Маркъм, който е президент на компанията Empower Playgrounds. Бен сериозно е  започнал да мислил за такова устройство през 2006 г., когато година и половина е бил доброволец в Гана.
Тогава дълбоко бил впечатлен от условията на живот при местните хора. В домовете и училищата не е имало електрическо осветление, а в дворовете нямало почти никакви детски площадки за деца. Вдъхновен от идеята, Бен Маркъм  през 2008 г. представил първия работещ прототип на инсталацията. Същия промишлен модел бил завършен наскоро от специалисти.
Сега въртележката и генераторът в комбинация са готов за монтаж в дворовете на Гана.
Подобно на хиляди други подобни игрови въртележки, разработката на компанията Empower Playgrounds, се въртят около оста си за сметка на изтласкването ѝ с ръце и крака.
Разликата между обикновената въртележка и енергетичната е в това, че платформата на въртележката е поставена върху главина, която чрез карданен вал предава въртящ момент на цилиндричен редуктор. Редукторът служи за увеличаване броя на оборотите, което е необходимо за ефективната работа на електрическия генератор.
След това въртенето се предава на вятърна турбина, която според думите на  създателя ѝ, може да генерира електрическа енергия с ефективност над 70 %. Получената енергия се изпраща по подземен кабел към преобразовател за постоянен ток и се натрупва в акумулаторни батерии. В енергийното съоръжение също има и фотоелектрически елементи, които допълнително зареждат акумулаторната батерия по време на училищните ваканции.

През 1912 г., много преди появата на прототипа на съвременния компютър, испанския инженер Леонардо Торес Кеведо конструирал електромеханичен автомат „El Ajedrecista“, който се смята за първата в историята компютърна игра.
Устройството представлявало шахматна дъска, което с помощта на предвижващи от машината електромагнити придвижвало три фигури в ендшпил, цар и топ до матиране на противниковия цар.
Ако е направен незаконен ход от противоположната страна, автоматът веднага сигнализира.
Автоматът не давал мат за минималния брой ходове, но винаги
гарантирал завършването на шахматния ендшпил с матиране на противника.
El Ajedrecista е истински автомат, построен, за да играят шах без човешко ориентиране.