Разказват, че по време на една от проповедите на Сундар Синг в залата нахлули група индуси, които го пребили от бой и избягали.
Побойниците били местни жители. Присъстващите ги познавали и възмутени от деянията им, искали да ги предадат в ръцете на правосъдието.
Имало и такива, които казали, че сами ще се разправят с тях.
Сундар Синг ги изслушал и казал:
– Братя, аз съм потърпевшият и имам друго предложение. Хайде да им простим, както Христос е простил на тези, които го разпънаха или като Стефан, който прости на тези, които го убиваха с камъни.
Простете, освободете провиненият от глоби и санкции. Не отвръщайте с омраза, сменете гнева с милост.
Да простиш, не означава просто да кажеш: „Прощавам ти!“, това означава да премахнеш от сърцето си раздразнението и лошото чувство към съгрешилия.
И за да направим това, ние трябва да припомним нашите грехове. И навярно ще си спомним за не много добри дела, за които и самите ние не можеш да си простим.
По време на война печели тази страна, която гони противника, но не е така на християнското бойно поле. Още по-голям укор за врага е, когато човек не само не отвръща на зло със зло, но обича враговете си.
Прости от все сърце на този, който ти е причинил зло. Прости обидата, която си получил от своя ближен.
Исус Христос казва: „И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията“.

Самолет. В него има към триста пътника.
Изведнъж отказва двигателят и самолетът започва да пада. Сред пасажерите е и един свещеник.
Пилотът се обръна към него:
– Кажете ни нещо! Например, как да се спасим?
Свещеникът се изправи и каза:
– Да ви кажа някоя проповед няма да успея! Нека да започнем веднага с събиране на даренията!

Слънцето жареше върховете на дърветата, а ние скрити в техните сенки вървяхме нагоре. Неусетно стигнахме една малка църква. В нея се вливаше внушителен поток от вярващи. Повечето бяха труженици на полето и предприятията със семействата си.

Въпреки мърморенето на някои от спътниците ми, че произнесената в църквата проповед е недодялана и бездушна, на мен ми подейства невероятно освежаващо.

Тук нямаше помен от престорено смирение. Богомолците изпълняваха своята част, като огласяваха с гласовете си малкото пространство в прослава на Бога. Те не издевателстваха над благородното и величаво звучение на псалмите и литургията, а бяха съпричастни към това, което вършеха.

Тук хората се молеха искрено, четяха се откъси от Словото, но най-хубавото беше, че цялата проповед звучеше свободно, а не се четеше със забит поглед в нея.

И с учудване открих, че си повтарям думите на Яков: „Истина е, че Господ присъства на това място! Това не е нищо друго освен Божий дом и това е врата към небето!“

Проповедта продължила доста дълго. Уморени от слушане, хората имали чувството, че е четвърта подред….
Проповедника невиждайки уморените и унили лица на хората казал:
– Нека да прочетем още едно място от Свещеното Писание, още няколко стиха…. Дайте да прочетем по-добре цялата глава. Господ ни е дал много повече, отколкото заслужаваме!
Една жена се обадила:
– Не мисля, че е така. Той ни е дал повече, отколкото можем да поберем!

Евангелският епископ Ралф Майстер е открил първата в Германия „Алегорична градина“.
Според организаторите тя „напомня за проповедите на лютеранските пастири през XVI в., внесли нова евангелска доктрина“.
Традицията свързана със символиката на растенията в пасторските проповеди е била широко разпространена в Северна и Централна Германия.
В „Алегоричната градина“ могат да се видят растенията, споменати в Библията. Тук е представена символиката на различни билки, горски и градински растения.
Така „розата, незабравката и живовлякът илюстрират вярата“, а „червените венчелишчета на розата се асоциират с кръвта на Христос“.
– Тази градина внася в нашият живот, спомен за Рая – е отбелязал Ралф Майстер на церемонията при откриването на градината.
„Алегоричната градина“ разполага с повече от сто растения, цветя и храсти „с богословско значение“.