Днес беше много важен ден за Петър Василев. Току що бе завършил с отличие духовната семинария и пастирът на църквата му бе дал възможност  да проповядва от амвона.

Хората  в храма с нетърпение очакваха да чуят, какво ще каже младия проповедник.

Петър се бе подготвил много старателно Имаше намерение да блесне с дарбите си и да възхити слушателите си с дълбочината на мислите си.

Годеницата на Василев бе между слушателите, а това още повече го вълнуваше.

Петър с разтуптяно сърце се изкачи по стъпалата към църковния амвон. Започна с голяма сила и тържествен патос, но внезапно се запъна и спря.

Всичко, което бе приготвил, се изпари от ума му. Буквите в бележките му се размиваха и той не можа да прочете нищо от тях.

След като помълча малко, Петър наведе глава и слезе от амвона.

Всички бяха много изненадани. Коментарите бяха различни. Едни го укоряваха, други го съжаляваха.

Чашата преля, когато Петър получи бележка от годеницата си: „Връщам ти годежния пръстен. Как можа толкова да се изложиш. Не искам да имам нищо общо с теб“.

Смазан и отчаян младият проповедник се прибра в стаята си. Дълго размишлява върху случилото се, а накрая коленичи и се помоли:

– Боже, прости ми. Аз исках да блесна. Пожелах да изтъкна себе си. Но сега, ако ми дадеш възможност да Ти служа, решавам да не зная нищо друго освен Христос, разпнатия….

Не се мина много време и Петър Василев стана един от най-добрите проповедници.

Благословено е всяко крушение, което преживяваме в подножието на разпнатия Христос. Бог събира частите на нашето катастрофално аз и пресъздава от нас нови човеци, готови да Му служат и да изявяват Неговата слава.

Настана великият празник, носещ голяма радост за християните.

Светият Дух слезе върху апостолите и не само на тях.

Той дойде на света, за да се изпълни обещанието на нашия Господ Исус Христос, че няма да ни остави сираци, а ще ни изпрати Светият Дух, Утешителят.

И Божият Дух освети земята и ще води до края на века  целия християнски род по пътя на спасението.

За първи път Светия Дух е дошъл върху апостолите под формата на огнени езици. Какво означава това? Защо е било необходимо това?

Тяхното проповядване трябвало да се утвърди Евангелието в света. Те били първите Му проповедници, които са разнесли Христовата светлина по света.

Чрез „огъня на Светият Дух“ били просветени и осветени сърцето и ума  на апостолите. Божият Дух им напомнял всичко, което са чули преди от Господ Исус Христос. Светият Дух им даде сили, за да доведат останалите люде при Христа.

Странстващ проповедник дошъл на коня си в една община. Нейните членове забелязали, че конят бил красив и добре поддържан.

За разлика от него проповедникът изглеждал слаб и изтощен.

– Защо съществува такъв контраст между тебе и коня? – попитали го местните вярващи.

– Работата е там, – казал проповедникът, – че коня храня аз, аз за мен се грижи моята община.

Странстващ проповедник, след като свършил месата, пуснал по редовете своята шапка, за да събере даренията.

Обикаляйки цялата църква, тя се върнала при него така празна, както и тръгнала.

Объркан проповедникът я вдигнал пред очите на всички над амвона, надянал я на главата си и казал:

– Благодаря на Бога и на вас, мои братя и сестри, че вие макар и да нямате пари, все пак ми я върнахте обратно. Амин!

Проповедта продължила прекалено дълго. На всички им дошло до гуша да слушат, особено след като четвърти път подред…. проповедникът казал:

– Дайте да прочетем още едно място от Свещеното Писание, още няколко стиха….. или по-добре цялата глава. Господ ни е дал повече, отколкото заслужаваме.

Една жена се обадила:

– Не, според мен, той ни е дал повече, отколкото можем да поберем.