Петър чу един евангелизатор да обяснява как се печелят не спасените за Божието царство. Това го заинтересува.

Петър приближи евагелизатора и му каза:

– Проповядвам по улиците повече от 20 години, но никога не съм довел никого до Христос. Какво трябва да добавя към посланието си, за да постигна резултати?

Евангелизаторът се усмихна и отговори:

– Любов.

Този отговор се отнася не само за разочарования уличен проповедник, но и за нас.

Послание без любов ни превръща в дрънкащи тенекии. Това е толкова досадно и непривлекателно.

Има хора, които гледат на изгубените като на „мишена“, а на новоповярвалите като на поредна победа или

успех.

Победата над изгубените за тях е свързана с по-добри дебати. Те смятат, че трябва да бъдат по-умни и остроумни спрямо своята „мишена“.

Така не работят нещата.

Любовта ни помага да виждаме изгубените така, както Исус ги вижда.

Любовта не е егоистична. Това означава да обичаш другите, да ги поставяш пред себе си.

Ако страхът от отхвърляне ни пречи да споделяме Евангелието, това означава, че обичаме себе си повече, отколкото обичаме изгубените.

Любовта рискува загубата на комфорт, удобство и сигурност заради Евангелието.

Вярвам, че любовта е най-важната част от евангелизацията.

След като се освободи от смъртната си обвивка Калоян трябваше да се яви на отчет пред Бога.

Нареди се на една дълга опашка. Хубавото бе, че поне можеше да обмисли какво точно да каже.

Той видя Димо и въздъхна:

– Не мога да кажа, че като него съм организирал празненства за недъгави деца.

Калоян се огледа и забеляза Атанас:

– О, този се е борил против трафика на хора нещо, с което не мога да се похваля.

От Виктор го деляха двама човека.

– Него са го слушали по телевизията. Мощно проповядваше, харесваше ми как говореше, – Калоян се наклони малко напред, за да го види по-добре.

Той пристъпваше бавно с опашката напред и отчаяно се мъчеше да си спомни нещо положително в живота си:

– Не съм се грижил за възрастни и болни от рак. Не съм ходил на мисионерски пътувания, за да кръстя мнозина. …. Ох, какво изобщо съм правил?

Наближаваше реда му. Калоян се тресеше от страх.

– Какво мога да кажа? ….

Обърна се.

Зад него бе известен проповедник на Божието Слово, който му се усмихна:

– По-спокойно, не се вълнувайте толкова. Всичко ще мине добре.

Още малко и идваше неговия ред. Паниката му бе голяма.

Изведнъж Калоян се събуди в леглото. Той бе целия облян в пот.

– Слава Богу, че това бе само сън, – каза си той. – Трябва да се заема сериозно и да следвам Господа неотклонно.

Тодор гледаше крави и продаваше млякото им. Той беше чудесен баща и много се грижеше за семейството си.

Съпругата му почина от рак и го остави с двама малки сина.

По-големият син Румен бе упорит.Той не беше доволен от дисциплината в къщи и на седемнадесет години напусна дома си като каза на баща си:

– Никога няма да се върна.

Съкрушеният баща извика след сина си:

– Синко, ако някога се окажеш в трудна ситуация в живота си, просто се обади на баща си!

Това допълнително разгневи Румен:

– Аз съм достатъчно възрастен, за да се изправи пред всякакви житейски препятствия.

Мина време и се случи точно така, както бе предвидил Тодор.

След дълги години усилена молитва на бащата, Румен се помири с Христос и Му отдаде сърцето си.

През следващите десетилетия Господ често използваше Румен като проповедник на Евангелието.

Ако сте се сблъсквали с непреодолими препятствия в живота си или ако това се е случило с децата ви, Небесният Отец може да направи повече от всичко, което можете да поискате или да си помислите.

Просто Го призовете!

Дичо днес срещна един бездомник. Той му даде последните си пари и му каза:

– Исус те обича. Той наистина те обича.

Малко по-късно Дичо бе блъснат от кола.

Той искаше да достигне до повече хора, така че в един неделен следобед, опитвайки се да помогне на човек в нужда, Бог му даде начин да достигне до света.

Въпреки, че Дичо не бе проповедник, той се стремеше да разказва на другите за Исус.

Единствената му цел бе изпълни задачата, която Господ Исус му даде. Да свидетелствува за добрата вест и за Божията благодат.

Добрата новина за прошката и новия живот в Исус е твърде добра, за да не я споделим с другите.

Някои вярващи са по-умели в обяснението на Евангелието от други.

Но с помощта на Светия Дух всички, които са изпитали променящата живота им сила, могат да разкажат своята история за Божията любов.

Това бе обикновено изглеждаш ресторант със столове и маси покрити с бели покривки

Когато Тони и Милена отидоха до гишето, за дадат поръчката си, защото никъде не видяха келнер, им казаха:

– Съжаляваме. Приемаме само онлайн поръчки.

Двамата бяха поразени, но изтеглиха приложението и дадоха поръчката си.
Избраха си място и изчакаха да пристигне храната.

Тони се размисли:

– Представи си този опит да дойде в църквата.

– И къде в църквата би се почувствало едно пълно цифрово църковно изживяване? – попита Милена.

– Сега го виждам, – прехапа устни Тони. – Влизаш през вратата на църквата и изваждаш телефона си, за да избереш как искаш да те поздравят. След това се появява холографски поздравител, който протяга ръце …

– Да, но няма ръкостискане, защото това изображение няма ръце, – усмихва се предизвикателно Милена.

– След това сядаш на едно място, – продължи Тони, – пъхаш слушалките и любимата ти музика за поклонение започва да свири.

– А проповедта? – нетърпеливо подметна Милена.

– Сваляш слушалките си и плъзгаш пръста си към „любими проповедници“. Например, тази сутрин бих искал да слушам Петър Василев.

– А ако се нуждаеш от молитва? – смръщи вежди Милена.

– AI аватар ще създаде персонализирана молитва от твое име.

– Но това е по-лошо от ресторанта, който посетихме, – възкликна Милена.

– По-добре ще е, да се придържам към скучната стара човешка църква, – въздъхна дълбоко Тони.

– Мисля, – заканително поклати глава Милена, – следващия път да постъпя като Исус.

– Какво ще направиш? – попита изненадан Тони.

– Ще преобърна масите, – тържествено обяви Милена.