Пролет. Малчуганите са изкарали велосипедите си и ги гонят надолу нагоре по пътя.
На кръстовището светофарът подава червен сигнал. Пред него спира автомобил „Нива“. По пътя се носи седем годишно момче, което яко натиска педалите на велосипеда си. Устатата е леко отворена във възторг.
Изведнъж очите му се събраха от удивление, накратко, както беше подгонил велосипеда силно се вряза отзад в „Нивата“.
Естествено велосипеда се разби. Момчето се отърва само с няколко драскотини. И както винаги на мястото на произшествието пристига полиция и „Бърза помощ“.
Лекарят мацва със зелено наранените части, а малчугана реве с цяло гърло. Медицинската сестрата, за да го разсее му задава въпроси:
– Къде работи майка ти? ……..
Накрая го попита:
– Когато пораснеш какъв искаш да станеш?
Момчето между сълзи и сополи заявява възторжено:
– Шофьор на КамАЗ.
Шофьорът на „Нивата“ въздъхна дълбоко и каза:
– Да не даде Бог да доживея до това!

Чудна радост извира от вратите на Йерусалим. Последва я вълна от хора, която се разсипа по Галилейския път.
Тържествено и победоносно се огласява навред:
– Той идва в името на Бога… Ще влезе в Своя царски дом!… Почит и слава на тебе, Царю…. Хвала на тебе, Сине Давидов!
Народът вдъхновен пее и се покланя на Божия Син.
Но там в тълпата горд и мъдър книжник каза с насмешка:
– Това ли е вашият цар, слаб и бледен? Заобиколен от рибари? Защо е така бедно облечен? И защо не бърза да изяви властта си?
Горкият, над него тегне покривало от черна мъгла, което не му дава възможност да прозре истината.
Ще минат години и Давидовият Син кротко и без натиск ще насочва  съдбите на хората. Усмирявайки буйните спорове, спирайки острите сблъсъци с всепобеждаващата Си любов.
Светът живее в очакване да настъпи духовната пролет, впримчил се в трудна борба.
Сърцата на хората се стоплят и изпълват с любов. Започват да познават стъпките на Господа и чуват нежния зов на Отца.

От къде е започнало това?
Историята на нашите предци има дълбоки езически корени, отзвука от които можем да наблюдаваме днес. 1 април е бил Ден на пробуждането на духа на дома.
Древните славяни вярвяли, че през зимата, подобно на много животни и духовете на дома спят. Тя спят докато пролетта всъпи напълно в правата си. А тя за нашите предци не е идвала през март, а чак през април.
По-точно, идването на пролетта е белязана от пролетното равноденствие на 22 март и всички следващи дни до 1 април се среща пролетта. На 1 април пролетта е дошла окончателно и духът на дома трябва да се събуди и да въведе ред.
Нашият далечен прародител се е опитвал да умилостиви разбудения дух с хляб и мляко, но към хляба трябвало да се прибавят и зрелища. Такива зрелища били гуляите, шегите, смеха на хората в дома. Хората обличали дрехите си наопаки, на краката си слагали различни чорапи и обувки, а в разговорите си се стремели да заблудат някого, да му направят шега, та домашният дух, който току-що се е събудил да забрави, че са му прекъснали сладкия сън.
С течение на времето е забравено да се угажда на домашния дух, но традицията да се правят шеги са останали. За това човек на 1 април не се доверява на никого. И сега знаете защо.

До неголямо езеро на северо-изток от Москва на Богоявление отново е цъфнала върба.
Дървото се намира на брега близо до дървена декоративна настилка. На голяма част от клоните пъпките са се отворили и от тях са се показали бели „котенца“, както това се случва през пролетта на Цветница.
Един от местните разказва, че след реконструкцията на територията в близост до езерото, в хода на която засаждали дръвчета, била засадена и тази върба.
На този празник върбата тук не цъфти за първа година .

Знаете ли, че съществува език в който имената на дърветата съответстват на звука на вятъра, духащ в тях?
В езикът на индианците макмак някои дървета се назовават в съответствие със звука, който издава вятъра, духащ върху тях през пролетта, час след залеза.
При промяна на звукът се променят и имената.