Много страни днес живеят според Грегорианския календар. Негова „прародител“ се смята, че е Юлианския, чийто „корени“ са от календара на Древния Рим.

Всичките имена от съвремения календар могат да се похвалят с древноримски произход.

В Древния Рим започвали годината от месец март. В един от най-древните календари, наричан календарът на Ромул, годината имала 10 месеца, но те можели да поберат само 304 дни. Тогава не са съществували януари и февруари.

По време на реформирането на календара Тарквиний привел изчислението на годината към лунно слънчевия цикъл. Така се появили януари и февруари, който имал 29 дни, а във високосна година 30 дни.

Следващата голяма реформа на календара се „приписва“ на Гай Юлий Цезар. Били въведени три поредни години по 365 дни и четвърта с 366 дни. За да се ознаменува това събитие бил преименуван един от летните месеци на юли.

Следващият, който се „увековечил“ в календара е Октавиан Август. Август имал четен брой дни, а това носело нещастие, за това месецът на императорът бил увеличен с един ден. Днес, след юли с 31 дни, следва август също с 31 дни.

Денят прибавен към месец август бил взет от февруари. За това сега вторият месец от годината има 28 дни, а на високосна година 29 дни.

Германофобията е страх от всичко германско, а също така и негативно отношение към хора с немски произход. Причина за появата на този страх е агресивната политика на Германската империя в началото на века и Третия райх за периода 1930 1940 г.

Явлението германофобия във Великобритания се е наблюдавало след френско-пруската война  1870-1871 г. Във Великобритания германците били евтина работна ръка. В съзнанието на англичаните германците обикновено били фризьори, часовникари, пекари, музиканти, улични хулигани и крадци.

През 1914 г. германофобията е обхванала поти всички сектори на руското общество.

Нека не започваме с безмисленото преименуване на Петербург в Петроград или това, че голяма част от украинските и руските германци били изпратени в Сибир.

Писателят Л. Пантелеев си спомнял за „отпечатаните в типографията плакати, които висели на всяка площадка на парадното стълбище на пуришевската къща на Улица Фонтанка 54. Те гласели:

„Да се говори на немски е забранено“.

Крокодила на Корней Чуковский също изказва подобни забрани:

„Как смееш тук да ходиш.

И по немски да говориш?“

Това е отборна игра с ирокезки произход. Популярна е предимно в САЩ и Канада.

Отборите са по 10 души. Всеки играч се стреми да порази вратата на съперника с гумена топка, която може да се рита или да се удря с нещо средно между хокеен стик и ракета за тенис.

Лакросът е бил част от официалната програма на Олимпийските игри през 1904 и 1908 г. А на игрите през 1928, 1932 и 1948 г. е бил демонстративен спорт.

От 1974 г. се провежда световен шампионат по лакрос, в който вземат участие отбори на различни страни, включително и на племето ирокези.

България има един отбор по лакрос, който се казва “ Български Ханове „.

Изразът „летящ като шперплат над Париж“означава да останеш без работа или да претърпиш неуспех.

Съществуват няколко версии за произхода на фразата.

Тя е възникнала в началото на 20 век, когато в много вестници се е обсъждал полета над Париж с дирижабъл „Фленер“.

С течение на времето, изразът навлязъл в говорим език и добил преносно значение. Неясното име на дирижабъла се превърнало в много по-популярно „фурнир“ – „шперплат“.

През 1908 г. известният френски авиатор Огюст Фанер направил демонстрационен полет над Париж, но се сблъскал с Айфеловата кула и е починал трагично. След това известният меншевик Мартов написал във вестник „Искра“: „Царска режим лети към своята гибел толкова бързо, колкото господин Фанер над Париж“.

Този идиом е възникнал през 1987 г. в резултат от грешка при печатането на издание на  вестник „Комсомолская правда“.

Популярният израз „Ако искаш мир, готви се за война“ има древен римски произход.

На латински звучи като: „Si vis pacem, para bellum“.

Последните две думи били избрани от Георг Люгер за име на неговия пистолет, познат ни като парабел.