Един стиснат човек забелязал, че синът му след като е получил парчето си хляб, го поставял на перваза и едва след това го ядял.

Бащата попитал сина си;

– Защо правиш това?

Синът отговорил:

– Забелязах, че от разположената под нас кухня се издига към нашия прозорец пара от супа. Слагам хляба на перваза, за да попие вкусната миризма на супата, а след това го изяждам.

Тогава скъперникът ударил сина си и му казал:

– За нищо не ставаш! Още от малък се учиш, да не ядеш сух хляб.

В Ейлат, най-южният град на Израел, разположен на брега на Червеното море има достатъчно много ресторанти, барове и различни видове закусвални.

Но специално внимание се обръща на ресторанта, който е под водата. Той се смята за второто по рода си заведение от такъв тип.

Подводният ресторант е открит през 1993 г. и се нарича „Red Sea Stars“. Той е разположен на дълбочина 6 метра.

В комплекса влизат бар, ресторант и обсерватория, единствената нощна подводна такава. В ресторанта има 90 места.

Конструкцията на ресторанта е направена във форма на звезда, в която има 62 безформени прозореца, през които посетителите могат напълно да се насладят на откриващата се пред очите им красота на подводния свят. Пред погледите им бавно минават ярки риби и водолази.

Представете си, че сте в средата на една стая, която има четири врати и малък прозорец. Зад три от вратите има плътна стена.

Изходът е само един. През прозореца не можете да излезете.

Ако натиснете бравата на коя да е врата, другите автоматично се заключват.

Как да определим, къде е изхода?

Помислете добре! Това може, макар и малко вероятно що се отнася за врати, да ви се случи в реалния живот.

Вижте, колко пъти в живота се изправяте пред някоя ситуация и трябва да вземете правилното решение. Подобно се случва и тук. Връщане назад няма. За това трябва добре да се съобразят нещата.

Оставам ви минути за размисъл, ако ли не ето ви и …

Отговор: Трябва да отворите прозореца за да пропуснете малко въздух и да получите лек ветрец в затвореното пространство. След това със свещ доближавате ключалките на всяка от вратите. Тази врата, при която пламъкът се отклони, води към изхода.

Една жена забранила на малкия си син да се доближава до скитащите отшелници.

Някои от тези отшелници били смятани за праведници, но други от тях се оказвали мошеници.

Веднъж майката погледнала през прозореца и видяла тълпа от деца, ограждаща един отшелник.

Той забавлявал децата. Не се срамувал да направи всички видове салта и трикове, които знаел.

Майката повикала сина си казала:

– Сине, това е свят човек. Можеш да идеш при него.

След като Ростислав му съобщи новината, имаше чувството, че нещо в него се скъса. Не можа да удържи сълзите си и те започнаха да се изливат в неспирен поток.

Владо трябваше да се справи с болката и мъката си, не искаше майка му да го види разплакан. Той знаеше, че тя очаква от него подкрепа.

– Владо, – повика го майка му, когато той влезе в стаята.

– Майко, минавали сме през толкова много неща, нима сега ще се предадем? Винаги сме успявали. Колко пъти си била до мен и си ме насърчавала. Аз няма да се предам, очаквам от теб същото. Ще победим тази болест – Владо хвана майка си за ръце и я погледна в очите – заедно.

Майка му усети сила в думите на сина си.

– Има и други доктори, – каза тя, някак неуверено.

– Именно, – въодушеви се Владо. – Ще намерим най-добрия за твоя случай.

– Чувала съм за различни лечения, но много от тях не са одобрени …

– Ако е нужно ще ги изпробваме всичките.

Двамата усетиха, че намират сили в оптимизма на другия.

– Билкари, ултрамодерни методи, източна медицина, ….. – каза майка му иронично.

– Поуплашихме се, – усмихна се Владо, – но ще опитаме всичко заедно.

Възрастната жена в леглото се заливаше от смях. Тази вълна от радост заля и Владо, и той се почувства по-добре.

– Каквото е необходимо, – вече по-сериозно каза майка му – ще го направим заедно.

– Амин, – добави Владо.

Въпреки цялата еуфория съществуваше голяма вероятност Марта да не оцелее. Тя не бе много възрастна, въпреки, че косите ѝ бяха побелели. Винаги досега се бе разбирала с децата си, които отдавна бяха пораснали и излетели от бащиния дом. Владо бе любимецът ѝ, за това когато се случи това, тя поиска първо него да види.

Ракът се бе разпрострял из цялото ѝ тяло, бе засегнал много органи и надеждата, че ще го победи бе съвсем нищожна.

– Ами ако …..,  – прехапа устни Марта.

Владо я разбра и изригна като вулкан:

– Никакво ако, не се предавай, – каза го така твърдо, сякаш думите му можеха да я излекуват.

Марта забеляза тревогата в очите на сина си и тихо каза:

– Всичко ще се оправи, – тя докосна с пръсти кръстчето на врата си. – Дори да …… пак ще бъдем заедно.

– Не говори така!  – изкрещя внезапно Владо.

Веднага съжали за избухването си. Той бе превърнал страха си в гняв и го бе насочил към човек, който много обичаше.

Марта стисна ръката му. Погледна към прозореца по който чукаха едри капки дъжд. Всичко навън беше сиво и черно.

– Как мислиш, – топла усмивка се разля по лицето на Марта, – как ли е там горе?

– Убеден съм, че всичко там е прекрасно, – едва пророни Владо, скрит в прегръдката ѝ.